О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
С., 11.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 617 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 63174/12.VІ.2012 г. на В. И. В. от С., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК, против въззивното решение № 2957 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Г, от 3.V.2012 г., постановено по гр. дело № 3085/2012 г., с което е бил отхвърлен неговият конститутивен иск с правно основание по чл. 30-във вр. чл. 27 ЗЗД, предявен срещу П. И. Б.-С. от С. с предмет унищожаване на сключен помежду им на 20.Х.2009 г. договор за продажба на 441 487 бр. безналични акции от капитала на [фирма]-С. с I. B. срещу заплащането на уговорената цена в размер на 5 297.84 лв. /пет хиляди двеста деветдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/.
Оплакванията на касатора В. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон /чл. 12 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който искът му с правно основание по чл. 30-във вр. чл. 27 ЗЗД да бъде уважен, както – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – ответницата бъде осъдена да му заплати и всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят В. обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл по общо три материално- и процесуалноправни въпроса, всеки един от които от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: 1/ Има ли обективни предели заплашването („metus”) по смисъла на чл. 30 ЗЗД, когато едновременно съществува средство за защита на застрашените от това интереси, така че да може да се направи преценка, че въпросното защитно средство е неефективно и договорът реално е бил сключен чрез възбуждане на основателен страх? 2/ При положение, че отговорът на първия въпрос е отрицателен, приложим ли е институтът на унищожаване на договор поради заплашване в случаите, когато няма идентичност между лицето, което осъществява заплахата, и лицето срещу което заплашеният или неговите близки имат правно средство за защита? 3/ При доказване осъществен ли е бил фактическият състав на чл. 30 ЗЗД с гласни доказателствени средства, представляват ли необходима предпоставка за успешното му провеждане показанията на свидетел очевидец на заплашването?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация П. И. Б.-С. от С. писмено е възразила както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на развитите в жалбата оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на В. Ив. В. от С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без в случая въобще да се обсъжда налице ли е приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Атакуваното въззивно решение е било постановено по конститутивен иск с посочена в исковата молба на В. срещу С. цена от 5 297.84 лв. /пет хиляди двеста деветдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/. Сделката, чието унищожаване настоящият касатор е претендирал, има за свой предмет възмездно разпореждане с ценни книжа по смисъла на чл. 175, ал. 1 и чл. 178, ал. 2, изр. 2-ро ТЗ. Ноторно е, че разпореждане с безналични акции, какъвто е видът на прехвърлените с процесния договор, сключен между страните по спора на 20.Х.2009 г., се извършва по ред, установен със закона за публичното предлагане на ценни книжа (в сила от 1 януари 2000 г.). Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 ТЗ покупката на ценни книги с цел продажба /а наличието на такава цел се предполага при съществуването на законоустановен ред за публичното им предлагане, когато същите са безналични/ представлява търговска сделка от категорията на абсолютните. Точно поради това разпоредбата на чл. 286, ал. 2 ТЗ дефинира като „търговски” всички сделки по чл. 1, ал. 1 от същия закон – независимо от качеството на лицата, които ги извършват. Следователно спорът, разрешен с атакуваното въззивно решение, е бил такъв относно действителността на търговска сделка, а по арг. от текста на чл. 365, т. 1 ГПК, това обстоятелство дава основаниеи за квалифициране на делото като „търговско”. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. по търговски дела. Погрешното посочване във финалната част от диспозитива на атакуваното въззивно решение, че то подлежало на инстанционен контрол пред ВКС, не представлява предпоставка за упражняването на такъв при липса на законово основание. Следвало е в хода на проверката си по чл. 285 ГПК Софийският градски съд да разпореди връщане на настоящата касационна жалба: на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. В дейността си този решаващ съд следва да съобразява действащото непосредствено правило на чл. 118 от Конституцията на Република България, че правосъдието се осъществява в името на народа.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. И. В., Е. [ЕГН] от С., с вх. № 63174 от 12.VІ.2012 г., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против въззивното решение № 2957 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Г, от 3.V.2012 г., постановено по гр. дело № 3085/2012 г. И ПРЕКРАТЯВА настоящето производство по чл. 288 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2