2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 651
София, 20.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..…и с участието на прокурора…….……..………………………….…, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2954 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК-във вр. чл. 70, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 16129 от 3.Х.2017 г. на [фирма]-София, подадена срещу определение № 2944 на Софийския апелативен съд от 20.ІХ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 4171/2017 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на това дружество срещу определение (без номер) на СГС, ТК, с-в VІ-2, от 10.V.2017 г. по ч. гр. дело № 1294/2017 г. С последното е било прекратено първоинстанционното исково пр-во по това ч. гр. дело на основание противопоставеното от същия търговец в отговора му по исковата молба на [фирма] възражение за неподведомственост на спора, предвид наличието на арбитражна клауза по чл. 8.2 от сключения помежду им Договор № 16/20.V.2014 г. с предмет „Геолого-структурно, технолого-минераграфско и рудно-петрографско изследване на медното находище „К. Дол” в Република М. с оглед определяне на оптимална схема за хидрометалургично извличане на мед от зоната на оксидация”.
Признавайки, че действително се е позовал на арбитражната клауза по чл. 8.2 от процесния договор, търговецът настоящ частен касатор излага оплаквания за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон, поради което той претендира касирането му, както и да се постанови разглеждането на спора по същество да се извърши от първоначално сезирания с него Софийски градски съд. Инвокиран е довод, че въпросната арбитражна клауза била „очевидно нищожна”: предвид „липса на яснота и категоричност относно компетентния арбитраж”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба подателят й [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение САС се е произнесъл по следните два процесуалноправни въпроса от значение не само за изхода на делото, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „Следва ли конкретен правен спор да бъде решен от компетентния съгласно разпоредбите на ГПК български съд при направено възражение от ответника за неподведомственост на спора пред съд поради наличие на арбитражна клауза, която е очевидно нищожна?”;
2./ „Правно валидно и законосъобразно ли ще бъде решение на арбитраж, постановено по нищожна арбитражна клауза, независимо от това дали ответникът по исковата молба се е позовал на нея?”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-П. единствено по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му: „като правилно и законосъобразно”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното прекратително определение САС е приел, че Арбитражен съд София е „надлежно създаден”, в сайта му в интернет има посочено лице за контакт и телефонен номер за връзка, а също и адрес в [населено място], на който този арбитражен съд функционира /съобразно своя Устав – бел. на ВКС/.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и обусловил правите изводи на съда по това дело. Дали даден арбитраж съществува и функционира е въпрос фактически, а не правен. Като е извършила проверка на общоизвестен факт посредством справка в интернет за наличието на юрисдикция с наименованието „Арбитражен съд София”, приключила с положителен резултат, въззивната инстанция е могла да констатира, че арбитражната клауза по чл. 8.2 от процесния Договор № 16/20.V.2014 г не е нищожна, преценявайки като неоснователен доводът на търговеца настоящ частен касатор, че й „липсва яснота и категоричност досежно това кой е компетентният арбитраж”.
При тези данни по делото по необходимост се налага извод, че в процесния случай не е налице главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол: правен въпрос, който надлежно да е бил включен в предмета на спора и затова да се явява обуславящ по отношение правните изводи на въззивния съд по това дело, т.е. значим за неговия изход. Това прави безпредметно обсъждането налице ли е допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК относно приложно поле на частното касационно обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2944 на Софийския апелативен съд от 20.ІХ.2017 г., постановено по ч. гр. дело № 4171/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 2954 по описа за 2017 г.