О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
С., 30.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………..………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 4498 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 12345 от 12.ХІ.2013 г. на Б. Т. Т. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-Д. против определение № 2300 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 17.Х.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 3510/2013 г., с което на основание чл. 83, ал. 2 ГПК Т. е бил освободен частично – до размер на 1 000 лв. (хиляда лева) от заплащането на държавна такса по делото, като му е бил даден едноседмичен срок да внесе дължимия остатък от таксата в размер на 11 591.91 (единадесет хиляди петстотин деветдесет и един лева и деветдесет и една стотинки) лв.
Оплакванията на частния касатор са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, тъй като същото било изцяло немотивирано. Поради тези пороци Т. претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да бъдел напълно освободен от заплащане на държавна такса по заведения срещу [фирма]-С. иск отрицателен установителен иск за недължимост на вземане в размер на 314 797.50 лв, възлизаща на 12 591.90 лв.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Т. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното свое определение по чл. 83, ал. 2 ГПК въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в Опр. № 40/1.ІІ.2012 г. на състанв от ІІ-ро г.о. по ч. гр. д. № 22/2012 г., а също и в Опр. № 496 от 10.VІІ.2013 г. на ІІ-ро т. о. по ч. т. дело № 2492/2013 г., по два „материалноправни и процесуалноправни въпроси”, както следва:
1/ Следва ли ищец да бъде освободен от заплащане на държавни такси и разноски по делото, когато по същото са представени доказателства, че всички притежавани от него движими вещи и недвижими имоти са предмет на принудително изпълнение?
2/ Допустимо ли е при тези данни по делото отказът на съда да освободи ищеца от заплащане на държавни такси и разноски да се основава на предположения за наличието на доходи или друго имущество?
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна жалба на Б. Т. Т. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да остави без уважение частната жалба на Т. срещу частта от първоинстанционното разпореждане, с която той е останал задължен за внасяне на държавна такса в размер на 11 591.91 лв. (след освобождаването му от внасяне на част от цялата дължима таксата в размер на 1 000 лв.), САС е приел, че не са налице основанията по чл. 83, ал. 2 ГПК – липса на достатъчно средства, за пълно освобождаване на задълженото лице от плащане на такса, съобразявайки в тази насока неговата декларация за материално и гражданско състояние от 8.VІІ.2013 г. и, в частност, притежаването от подателя й на идеални части от три недвижими имота, нито един от които с характер на единствено негово жилище. Следователно релевираните в изложението на касатора въпроси въобще не са били предмет на произнасянето на въззивната инстанция с атакуваното определение. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивната инстанция, е този, който е включен в предмета н спора и е обусловил правните изводи на съда по същото дело.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2300 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 17.Х.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 3510/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2