4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 707
София, 12.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………..………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3264 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 2809 от 27.V.2013 г. на варненското [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Варна против решение № 100 на Варненския апелативен съд, ТК, от 12.ІV.2013 г., постановено по т. д. № 30/2013 г., с което това търговско дружество е било осъдено – на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3–то ЗЗД – да заплати на едноличния търговец Е. М. Н. от [населено място], действащ с фирмата „Е.-Е. Н.”, сумата 22 985.17 лв., дължима на отпаднало основание /развален предварителен договор за продажба на апартамент/, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на завеждане на делото /18.VІІ.2011 г./ и до окончателното й изплащане, както и 4 163.11 лв. съдебно-деловодни разноски общо да двете инстанции.
Оплакванията на търговското д-во касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира отменяването му и присъждане на „сторените по това производство разноски”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-гр. Варна обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че въззивният съд бил решил делото „в противоречие с императивна правна норма и с практиката на ВКС”, обективирана в пет решения на отделни състави от неговата гражданска колегия, постановени в периода 2.ІІІ.2000 г. – 1.ІХ.2010 г., по материалноправния въпрос: „че разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД дава възможност за разваляне на един двустранен договор след изрично предупреждение от изправната страна”.
Ответникът по касация ЕТ Е. М. Н. от [населено място] не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-гр. Варна ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи иска на ЕТ Е. М. Н. срещу д-вото настоящ касатор, Варненският апелативен съд е приел, че основният спорен въпрос по делото е бел коя е изправната страна по процесния предварителен договор за продажба на апартамент от 1 август 2008 г., а оттам – коя е била в правото си да отправи надлежно волеизявление за разваляне на сделката, съдържаща освен обещанието за продажба още и елементите на договор за изработка в строителството – чл. 258 и сл. ЗЗД. Изрично въззивната инстанция се е произнесла, че валидно волеизявление за разваляне на процесния предварителен договор ищецът /ЕТ/ е направил с исковата си молба, докато ответното търговско д-во /настоящ касатор/ е било „в абсолютна забава към датата 27.VІ.2011 г.” по отношение изпълнението на главното си задължение по чл. 3.2 (b) от същия договор, след като вместо да е осигурило разрешение за ползване на сградата, последното се е позовало на издадения му към този момент „Акт № 14”, означаващ акт „Образец № 14”, съгласно Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, който акт следва да бъде подписан от проектанта-конструктор, строителя, лицето, упражняващо строителен надзор и съдържа констатации за съответствието на строежа с проекта и действащата нормативна уредба. Липсата на задължение за ЕТ-купувач да предоставя допълнителен срок на търговеца настоящ касатор за изпълнение на главното му задължение, вкл. с предупреждението по чл. 87, ал. 1 ГПК, че след изтичането му ще счита договора за развален, Варненският апелативен съд е обосновал с това, че даването на подходящ такъв – с продължителност не по-кратка от 60 календарни дни, съгласно чл. 8.3 от предварителния договор, считано от изпадането му в забава от допълнителни 80 дни след крайната дата 31.ХІІ.2010 г.- в конкретната хипотеза е представлявало едно право, но не и задължение за купувача Е. М. Н.. Следователно този решаващ правен извод на Варненския апелативен съд обективно не би могъл да е в противоречие с което и да е от 2-те, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на състави от гражданската и търговската колегии на ВКС (Р. № 257 от 24.ІІІ.2010 г. на І-во г.о. на ВКС по гр. дело № 508/09 г., както и Р. № 51/10.ІХ.2010 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 32/09 г.), единствени представляващи задължителна негова практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В заключение, извън правния въпрос, за който касаторът е поддържал, че е бил разрешен от въззивния съд с атакуваното решение в противоречие с практиката на ВКС, не се констатира в изложението към жалбата му да са били релевирани други въпроси, обосноваващи приложимост на касационния контрол в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 100 на Варненския апелативен съд, ТК, от 12.ІV.2013 г. постановено по т. д. № 30/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 3264 по описа за 2013 г.