3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№528
София, 07.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………..…………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2708 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 – във вр. чл. 129, ал. 3, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 4760 от 22.VІІ.2015 г. на варненското [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Варна против определение № 453 на Варненския апелативен съд, ТК, ІІ-ри с-в, от 7.VІІ.2015 г., постановено по ч. т. д. № 406/2014 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на този търговец срещу определението на Варненския ОС от 7.V.2015 г. по т. д. № 195/2015 г. С последното е било частично прекратено първоинстанционното пр-во и върната – като нередовна – исковата молба на търговеца настоящ касатор против ответната [фирма]-София досежно следните претенции към Банката, основаващи се на твърдения за нарушеното му право като наемател, противопоставимо на последващ приобретател на ползвания имот, а именно:
1./ За предаване на владение и ползване на нает имот, квалифицирана – според задължителните указания на въззивната инстанция, дадени в предходно отменително определение, като: „искане за установяване наличието на наемно правоотношение с приобретател на наетия имот и за реално изпълнение на задълженията на този наемодател.”;
2./ За установяване на незаконосъобразност на придобиване на фактическа власт от купувач на публична продан.;
3./ За присъждане на обезщетение за неконкретизирани преки вреди от осуетено ползване, причинени от виновно неизпълнение на договорно задължение на наемодател в периода от придобиването на собствеността /28.Х.2014 г./ до предявяването на иска – 27.ХІ.2014 г., съответно за разликата над 30 627.21 лв. и до претендирания по делото размер от 40 000 лева.;
4./ За частично присъждане на непосочени по размер части от претендирани обезщетения за пропуснати ползи, представляващи неполучени, поради осуетения достъп до производствени помещения, печалби от договорено, но недовършено производство на дрехи, съответно в размер на 4256.40 евро, представляващи 20% от стойността на поръчки от датите 1, 4 и 6 октомври 2014 г. по рамков договор за изработка на ишлеме с [фирма] и 17 841.80 евро, представляващи 20% от стойността на поръчки по договор за изработка на ишлеме от 26.ІХ.2014 г. с [фирма].
Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното въззивно определение, д-вото частен касатор претендира за отменяването му, а също и да му бъде дадена „допълнителна възможност да направи допълнително уточняване на разпределението на предявените искове за пропуснати ползи в общия частичен иск”. Инвокиран е довод, че въззивният съд не е мотивирал определението си за потвърждаване на определението на първостепенния съд, предвид неизвършване на преценка за разбираемостта на дадените указания за отстраняване на нередностите в исковата молба, както и в мотивите на първоинстанционния съдебен акт за прекратяване на пр-вото по част от предявените искове.
В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, бил следния процесуалноправен въпрос: „Следва ли при упражняване на инстанционен контрол върху определенията за прекратяване по чл. 129, ал. 3 ГПК – поради неизпълнение на указанията на първостепенния съд, въззивният да изследва мотивите за прекратяване на исковото пр-во и дали те съответстват на дадените от него предходни задължителни указания за отстраняване на нередности в разпорежданията за оставяне без движение на исковата молба при несъответствието й с чл. 127 ГПК?”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Варненския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно мотивите към т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт на въззивния съд. В случая формулираният от търговеца частен касатор процесуалноправен въпрос /”неизвършване на проверка, немотивмиране и пр.”/ обективно не е могъл да бъде предмет на произнасянето на Варненския апелативен съд с атакуваното определение, а погрешното отъждествяване на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, не е годно да обоснове приложно поле на последния
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 453 на Варненския апелативен съд, ТК, ІІ-ри с-в, от 7.VІІ.2015 г., постановено по ч. т. д. № 406/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. д. № 2708 по описа за 2015 г.