О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
С., 07.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……….………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 558 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Касационната жалба с вх. № 2165 от 29.ІІ.2012 г. /подадена по реда на чл. 62, ал. 2 ГПК в 7-дневен срок от обявяване на въззивното решение в ТР, а именно 20.ІІ.2012 г./ от 21 физически лица, 19 от които поданици на О. К., а другите двама граждани на Република И., инициирали пр-во по несъстоятелност срещу ответното [фирма]-С., е против решение № 199 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 8.ІІ.2012 г., постановено по т. д. № 158/2010 г., с което денят 31 декември 2009 г. е бил определен за начална дата на неплатежоспособността на посочения по-горе български търговец длъжник.
Оплакванията на чуждестранните физически лица касатори са както за недопустимост, така и за неправилност на обжалваното въззивно решение: поради неговата необоснованост и определянето на нова /по-късна/, различаваща се от тази изрично посочена в молбата им по чл. 629, ал. 2 ТЗ, начална дата на неплатежоспособността на ответното [фирма]-С. както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция досежно релевантната дата, като наново се възприемела посочената в молбата на настоящите касатори по чл. 625 ТЗ, както всъщност бил приел и първостепенния съд, „а при условията на евентуалност – на свръхзадълженост към същата дата”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК тези 21 касатори чуждестранни физически лица обосновават приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с обжалваното решение САС се е произнесъл по шест материално- и процесуалноправни въпроса, както следва:
1/ За наличието на правен интерес от подаване на въззивна жалба от страна на присъединен ищец в пр-во по несъстоятелност срещу първоинстанционното решение по чл. 630 ТЗ, когато исканията, изложени в молбата на кредиторите на последния, „са изцяло уважени от първостепенния съд?”;
2/ Извършената с въззивното решение по жалба на присъединилия се ищец промяна на началната дата на неплатежоспособността на ответника-длъжник, представлява ли влошаване – по смисъла на чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, на положението „на жалбоподателите-необходими другари и молители, подали първоначалната молба” по чл. 625 ТЗ (бел. на ВКС)?;
3/ За разпределението на доказателствената тежест при законовите презумпции по чл. 608, ал. 2 и 3 ТЗ, необходимостта от провеждане на обратно доказване за оборването им и последиците от непровеждане на последното;
4/ Противоречи ли на функцията на въззивния съд като решаваща, а не проверяваща инстанция по отношение дейността на съда по чл. 613 ТЗ, липсата на мотиви в неговия съдебен акт по съществото на спора, респ. по релевирани възражения досежно допустимостта на въззивното обжалване?;
5/ Отменяването на решението по чл. 630 ТЗ в частта му досежно началната дата на констатираната неплатежоспособност на длъжника и съответно определянето на по-късна такава – „от исканата по главния иск” от страна на въззивния съд, представлява ли основание за произнасянето му „по евентуално съединения иск за откриване на пр-во по несъстоятелност на същия ответник поради неговата свръхзадълженост”, но с начална дата на последното състояние, предшестваща определената начална дата на неплатежоспособността във въззивното решение?;
6/ Дали за определянето на начална дата на състоянията на неплатежоспособност, респ. на свръхзадълженост, е меродавно продължаващото участие на длъжника в търговския оборот и извършените по този повод от него плащания само на отделни кредитори, или това е моментът, от който този длъжник е изпаднал в едно обективно трайно влошено финансово състояние, установено след анализ на събраните за това доказателства /вкл. прието заключение на съдебно-икономическа експертиза/ относно коефициентите на ликвидност и задлъжнялост, както и дали ако същият длъжник е платил или е в състояние да плати частично или изцяло претенциите на отделни кредитори, това само по себе си означава, че той е платежоспособен?
Касаторите поддържат, че по първия и по четвъртия от формулираните в изложението към жалбата им правни въпроси едновременно били налице предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, по втория и петия – само тази по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, по третия едновременно всички предпоставки за допустимост на касационния контрол, по шестия – едновременно тези по т.т 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма]-С. писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията в жалбата за недопустимост, респ. неправилност на атакуваното въззивно решение, определящо нова /по-късна/ дата на състоянието на неплатежоспособност на търговеца длъжник.
Ответното по касация [фирма]-С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по оплакванията за пороци на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК.
Наред с тази касационна жалба е постъпила и такава с вх. № 4271 от дата 27.ІV.2012 г., но само от британската гражданка К. М. Д.-молителка в първоинстанционното пр-во по чл. 629, ал. 2 ТЗ.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на 21 молители, инициирали пр-во по несъстоятелност с молба по чл. 625 ТЗ срещу ответното [фирма]-С. /като негови кредитори по „относителна” търговска сделка/, ще следва да се преценява като процесуално допустима. Докато касационната жалба на британката К. М. Д. с вх. № 4271/27.ІV.2012 г. срещу същото въззивно решение, която е била подадена след изтичане на преклузивния срок от датата на обявяването на въззивното решение в търговския регистър, е недопустима и поради това ще следва да бъде оставена без разглеждане.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Като необжалвано, първоинстанционното решение на съда по чл. 613 ТЗ е влязло в сила досежно откриването на пр-во по несъстоятелност на горепосоченото софийско д-во „Н.” и затова се ползва със сила на пресъденото нещо по отношение предмета на това пр-во: състоянието на неплатежоспособност /не и на свръхзадълженост/ на този търговец. Пред въззивната инстанция спорът е бил пренесен единствено в частта му досежно началната дата на това състояние на неплатежоспособност на ответното по молбата на кредиторите му д-во, а в този кръг от лица попада и [фирма], присъединила се по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ към искането на настоящите касатори чуждестранни физически лица за откриване на пр-во по несъстоятелност, единствен подател на въззивната жалба, по съществото на която е било постановено атакуваното решение на САС. Трайна е съдебната практика (Р. № 806/2006 г. по т. д. 476/2006 г. на ВКС, ТК, Първо отделение), че решението на съда по несъстоятелността може да се обжалва и само в частта му досежно началната дата на неплатежоспособността, поради което в случая се налага констатация, че релевираните в изложението към жалбата с пор №№ 5 и 6 правни въпроси не са били предмет на произнасянето на въззивната инстанция с атакуваното решение.
От друга страна, ноторно е че производството по несъстоятелност, инициирано по молба на кредитор, т.е. в хипотезата по чл. 629, ал. 2 ТЗ, има състезателен характер, но разкрива своя специфика в сравнение с общия исков процес /арг. чл. 621 ТЗ: за субсидиарното приложение на ГПК към съдържащата особени разпоредби Част ІV на ТЗ/. Съгласно Опр. № 821/24.Х.2003 г. на ВКС, ТК, постановено по ч. т. д. № 654/2003 г., когато съответният окръжен съд е уважил молбата по чл. 625 ТЗ и е постановил решение по чл. 630 ТЗ, т.е. установил е наличие на неплатежоспособност, то върху този факт се формира сила на пресъденото нещо спрямо всички кредитори, а не само по отношение на кредитора-молител, участвал в първоинстанционното пр-во с оглед свое конкретно вземане. Отделно от това, още с Р. № 110/24.ІІ.2002 г. на бившето V-то г.о. на ВКС, постановено по гр. дело № 563/2002 г., е било прието, че „молбата по чл. 625 ТЗ не е равнозначна на искова молба”, щом като кредиторът, който иска да се открие пр-во по несъстоятелност на свой длъжник, не претендира осъждането му. При наличието на последваща непротиворечива практика на съдилищата по тези въпроси, в случая се налага извод, че не съществува вероятност атакуваното решение на САС относно началната датата на неплатежоспособността на [фирма]-С. да е процесуално недопустим съдебен акт, който поради това следва да бъде допуснат до касационен контрол. Това разбиране се основава върху следната допълнителна аргументация:
Непосочването в обстоятелствената част и петитума на молба по чл. 629, ал. 2 ТЗ на началната дата на неплатежоспособността на длъжника не прави молбата нередовна и не обуславя нейното оставяне без движение. Определянето на този меродавен за пр-вото по Част ІV ТЗ начален момент е императивно вменено от законодателя изцяло в задължение на съда по несъстоятелността, щом като въпросната дата е задължителен реквизит на решенията по чл. 630 ТЗ и съответно по чл. 632, ал. 1 ТЗ. Нещо повече: решаващият съд никога не е обвързан от конкретно посочена от кредитора молител начална дата, поради което, в случай че установи начална дата на състоянието на неплатежоспособност, респ. на свръхзадълженост, различна от посочената в молбата, както това е станало в процесния случай, следва да постанови, че действителната такава е именно установената в хода на съдебното производство – без необходимост от нарочен диспозитив на решението му за отхвърляне на онази начална дата, която е била посочена от кредитора-молител. Това базисно положение за пр-вото по несъстоятелност, инициирано по реда на чл. 629, ал. 2 ТЗ, илюстрира изцяло хипотетичния характер на релевираните в т.т. 1 и 2 от изложението на касаторите към жалбата им въпроси – като такива, които в действителност не са били предмет на произнасянето на въззивната инстанция. Дали присъединен до приключване на първото редовно заседание по делото пред първостепенния съд кредитор /съгласно чл. 629, ал. 4 ТЗ/ имал правен интерес от подаване на въззивна жалба относно съвпадаща с посочената в молбата на първоначалните молители начална дата на неплатежоспособността на ответника длъжник, е въпрос, чиито отговор – по аргумент за по-силното основание – следва от текста на чл. 221, ал. 1 ГПК. Съответно въпросът дали се влошавало положението на първоначалните молители при установена от въззивната инстанция различна от посочената в молбата по чл. 629, ал. 2 ТЗ начална дата на неплатежоспособността на ответното д-во, когато последното не е атакувало първоинстанционното решение по чл. 630 ТЗ в тази му част, има своето разрешение на плоскостта на онова другарство в делото, при което всеки от другарите действа самостоятелно и неговите процесуални действия /и бездействия/ нито ползват, нито вредят на останалите /арг. чл. 216, ал. 1 ГПК – във вр. чл. 630, ал. 3 ТЗ/, т.е. обикновеното другарство, произтичащо от същността на пр-вото за несъстоятелност, като такова за универсално принудително изпълнение, в което спрямо общите факти другарите се намират в същото положение помежду си, както подпомаганата и подпомагащата страна при допълнително встъпване.
В заключение релевираните въпроси по т.т. 3 и 4 от изложението на касаторите чуждестранни физически лица са по естеството си оплаквания за допуснати от САС съществени нарушения на съдопроизводствени правила, т.е. касаят правилността на обжалваното въззивно решение. Касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК обаче, не може да се отъждествяват с основания за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 199 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 8.ІІ.2012 г., постановено по т. д. (н.) № 158/2010 г., с което ката начална дата на неплатежоспособността на [фирма] е бил приет деня 31 декември 2009 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ – като процесуално недопустима /просрочена/ – касационната жалба с вх. № 4271 от 27.ІV.012 г. на британската гражданка К. М. Д. против горното въззивно решение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2