О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
София, 22.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………..……. и с участието на прокурора ………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 1234 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК – във вр. чл. 396, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 6369/5.ІV.2018 г. на И. Ц. Г. от [населено място], [община], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 972 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 21.ІІІ.2018 г., постановено по гр. дело № 1437/2018 г., с което е била отхвърлена молбата му за допускане на обезпечение на негов частично уважен пряк иск срещу застрахователя [фирма]-София до размера на присъденото му от първостепенния съд обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, възлизащо на 350 000 лв., както и до размера на присъденото му за същото вредоносно събитие обезщетение за имуществени вреди, възлизащо на 15 845.90 лв., посредством налагането на запори върху банковите сметки /левови и валутни/ на същото застрахователно д-во в 29 конкретно посочени търговски банки
Поддържайки оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение, частният жалбоподател Г. претендира отменяването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата частна жалба на И. Ц. Г. от [населено място], [община], ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да отхвърли искането на настоящия частен жалбоподател с правно основание по чл. 389 ГПК, отнасящо се до обезпечаване събирането по принудителен на присъдени с решението на първостепенния съд по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователни обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди на Г., произтекли от процесното ПТП на 11.VІІІ.2016 г., въззивната инстанция е приела, че той не е обосновал конкретна обезпечителна нужда досежно затруднения „при осъществяване на правата по решението”, постановено срещу ответната застрахователна компания [фирма]-София. В тази връзка, по аргумент за по-силното основание, съставът на САС изрично се е позовал на разпоредбата на чл. 565, ал. 2, т. 1 от сега действия Кодекс за застраховането /в сила от 1.І.2016 г./, според която – дори и при несъстоятелност на застраховател със седалище в България /каквато е ответната ЗК [фирма]/ – се явяват гарантирани от специалния Обезпечителен фонд застрахователните вземания на лицата по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и то в пълнен размер: до нивото на минималната задължителна застрахователна сума, установена с този кодекс. Същевременно съобразена е била и константната практика на ВКС по допускане на обезпеченията, приемаща, че наличието на „принципна опасност” от осуетяване изпълнението на бъдещо осъдително решение не представлява обезпечителна нужда, а следва да са налице конкретни основания, по необходимост водещи до извод, че даден ответник ще предприеме действия от такъв характер.
Специалната нормативна уредба в областта на застраховането и, в частност, правилата по Гл. 52 от сега действащия Кодекс за застраховането, отнасящи се до нарочния Обезпечителен фонд /различен от Гаранционния/, чието предназначение е именно и хипотезите на несъстоятелност, т.е. неплатежоспособност да „гарантира вземанията на всички лица”, вкл. тези по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите”, каквато е и процесната (за участвалия в пътнотранспортното произшествие от 11.VІІІ.2016 г. лек автомобил марка „БМВ”, модел „725 Т.”, с ДК [рег.номер на МПС] ), a priori изключва твърдяната от настоящия частен жалбоподател обезпечителна нужда. Ето защо, при констатацията за липса на една от трите задължителни законоустановени предпоставки за допускане на обезпечение на иск, като правилен /обоснован и законосъобразен/ ще следва да бъде споделен решаващия правен извод на въззивния съд за неоснователност на искането на И. Цв. Г. с правно основание по чл. 389 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 972 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 21.ІІІ.2018 г., постановено по гр. дело № 1437/2018 г. в производство по чл. 396, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2