О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
гр. София, 16.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото съдебно заседание на десети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 2456 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е едновременно по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК, както и по чл. 247 ГПК.
Образувано е по молбата с вх. № 13146/6.ХІІ.2017 г., подадена от частната жалбоподателка в настоящето пр-во Ц. Г. В. от [населено място], с която тя претендира допълване на постановеното по настоящето дело определение № 574/16.ХІ.2017 г. в частта му за разноските с присъждането и на заплатената от нея по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв., а също и да бъдела допусната поправка на очевидна фактическа грешка досежно размера на присъденото съразмерно с отхвърлената част от претенцията й с правно основание по чл. 248 ГПК в полза на ответната по частната й жалба [фирма]-София юрисконсултско възнаграждение.
Ответната по молбата [фирма]-София не е ангажирала становище на свой представител по основателността на съдържащите се в нея две искания /по чл. 248 ГПК и по чл. 247 ГПК/.
1. При произнасянето си по молбата за допълване на постановеното в пр-вото по чл. 274, ал. 2 ГПК определение, настоящият състав на ВКС съобрази следното:
Молбата е подадена в пределите на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и е частично основателна.
Във финалната част на уважената частично с определение № 574/16.ХІ.2017 г. по настоящето дело ЧЖ на Ц. Г. В. (с вх. № 98465/21.VІІ.2017 г.) се съдържа изричното й искане „да бъдат присъдени и направените по настоящето дело разноски” – т.е. внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. (тридесет лева). Такова е и поддържаното понастоящем искане на молителката. При претенцията по чл. 248, ал. 1 ГПК за присъждане на разноски в размер на още 2 728 лв., която е била уважена до размер на сумата от 728 лв., настоящето й искане за разноски „по настоящето дело” също ще следва да бъде уважено не изцяло, а съразмерно на така уважената част от главната й претенция. Следователно вместо претендираната сума от 30 лв., ще следва ответната по молбата й [фирма] да бъде осъдена да й заплати 8 лв. (осем лева).
2. При произнасянето си по молбата на Ц. Г. В. с правно основание по чл. 247 ГПК настоящият състав на ВКС съобрази следното:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК предвижда, че размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение, което в процесния случай е било дължимо, но съразмерно на отхвърлената част от претенцията на Ц. Г. В., възлизаща на 2 000 лв., „не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ”. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. и в процесния случай дължимото такова на банката въззивник е било посочено в определение № 574/16.ХІ.2017 г. по настоящето дело в точно съответствие с този нормативно установен минимум. При констатацията, че една и съща сума, а именно такава в размер на 100 лв. (сто лева), е била посочена като дължима на банката въззивник на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – и то както в заключителната част от мотивите, така и във финалната част от диспозитива на горепосоченото определение, постановено по настоящето дело на датата 16.ХІ.2017 г., молбата на Ц. Г. В. с правно основание по чл. 247 ГПК се явява неоснователна и затова ще следва да бъде оставена без уважение. Не може да има съразмерно на уважената част от искането юрисконсултско възнаграждение, което да е по-ниско от нормативно посочения негов минимум.
3. В заключение, по служебен почин на настоящия състав /арг. чл. 247, ал. 1, предл. 1-во ГПК/, бе установено наличието на противоречие между обективираната в диспозитива на определение № 574/16.ХІ.2017 г. воля на съда за частично уважаване на първоначалната претенция на Ц. Г. В. – с осъждането на ответната по частната й жалба [фирма]-София да й заплати сума в размер на още 728 лв., както и несъответна на това разрешение констатация, съдържаща се на стр. 2-ра, ред 9-и от този съдебен акт за неоснователност на същата частна жалба. Това несъответствие ще следва да се преодолее, като вместо думата „неоснователна”, се чете израза: „частично основателна”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Д О П Ъ Л В А определение № 574/16.ХІ.2017 г., постановено по настоящето дело, КАТО:
ОСЪЖДА въззивника [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на въззиваемата Ц. Г. В., ЕГН [ЕГН], с посочен съдебен адрес по делото: [населено място], [улица], вх.”А”, ет. ІV-чрез адв. В. Волева от САК, СУМА в размер на 8 лв. (осем лева), представляваща част от платената от нея държавна такса по сметка на ВКС за пр.-вото по чл. 274, ал. 2 ГПК, съразмерно на уважената част от искането й по чл. 248, ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. Г. В. от [населено място] за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка досежно размера на присъденото в полза на [фирма]-София юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част от искането й по чл. 248 ГПК.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на определение № 574/16.ХІ.2017 г., постановено по настоящето дело, като на стр. 2, ред 9 от същите вместо думата „неоснователна”, се чете израза „частично основателна”.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2