4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
София, 30.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2130 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 10845/22.VІІ.2016 г. на [фирма] (в несъстоятелност), подадена против онази част от определение № 2320 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 7.VІІ.2016 г., постановено по ч. т. дело № 1429/2016 г., с която е било отменено първоинстанционното определение № 243 на СГС, ТК, с-в VІ-17, по т. д. № 8957/2012 г. за разликата над 3 000 лв. и до размер на сумата от 6 200 лв., която търговецът настоящ частен касатор е бил осъден – на основание чл. 78, ал. 4 ГПК – да заплати на [фирма].
Оплакванията на търговеца частен касатор са за неправилност /незаконосъобразност/ и „немотивираност” на определение на въззивния съд в атакуваната негова отменителна част, поради което се претендира касирането му, като в резултат от това „се намали размера на присъдения на [фирма] адвокатски хонорар до законовия минимум”, а също и да му бъдат присъдени направените в настоящето частно касационно пр-во разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба подателят й [фирма] (в Н.) обосновава приложно поле на частното касационно обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение за разноски САС се е поизнесъл по следния, имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, въпрос: „Адвокатско възнаграждение в какъв размер се дължи по търговски дела, по които се оспорват няколко решения, гласувани от едно Общо събрание на акционерите, в случай, че спорът е обусловен от един основен въпрос?”
Ответното по касация [фирма] не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното определение на въззивната инстанция.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата частна жалба на [фирма] (в Н.) ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да отмени изцяло отказа на първостепенния съд да измени постановеното на основание чл. 78, ал. 4 ГПК определение за разноски, а след това да намали повече от два пъти присъдените такива /от 6 200 лв. на 3 000 лв./, зачитайки своевременно направеното от търговеца настоящ частен касатор възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, Софийският апелативен съд е изложил в атакуваната част от определението си аргументи относно действителната правна и фактическа сложност на прекратеното дело, заведено по обективно кумулативно съединени искове по чл. 74 ТЗ и чл. 29 ЗТР, съобразявайки в тази връзка, че доколкото предмет на тези искови претенции са били пет отделни решения на ОС на акционерите в ответното [фирма], проведено на датата 3.ХІІ.2012 г., това означа, че първостепенния съд е бил „сезиран с пет отделни искания за отмяна на всяко едно от тези решения”.
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване та тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от сега действащия процесуален закон (в сила от 1.ІІІ.2008 г.) е сходна по съдържание с текста на чл. 64, ал. 4 ГПК (отм.), а и търговецът частен касатор не е навеждал доводи за непълнота, неяснота или противоречия в това съдопроизводствено правило, които да налагат преодоляването им посредством тълкуване. Предвид отпадане на служебното начало при извършване на преценката за прекомерност на платеното от страната адвокатско възнаграждение е създадена задължителна съдебна практика, обективирана в постановката по т. 3 от тълкувателно решение № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. В заключение, в случая се налага и констатацията, че с настоящата частна касационна жалба се атакува изгодната за подателя й част от определението на САС, а не другата: с която се потвърждава осъждането му да заплати – на основание чл. 78, ал. 4 ГПК – сумата в размер на 3 000 лв. в полза на ответното по исковете му [фирма].
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2320 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 7.VІІ.2016 г., постановено по ч. т. дело № 1429/2016 г. В ЧАСТТА МУ, с която е било отменено /но всъщност изменено/ първоинстанционното определение № 243 на СГС, ТК, с-в VІ-17, от 14.І.2016 г. по т. д. № 8957/2012 г. относно разноските за разликата над сумата от 3 000 лв. (три хиляди лева) и до размер на сумата от 6 200 лв. (шест хиляди и двеста лева), която [фирма] (в Н.) е било осъдено – на основание чл. 78, ал. 4 ГПК – да заплати на [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. дело № 2130 по опис за 2016 г.