О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 526
София, 23.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1256 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2773 от 17.ІІ.2017 г. на С. Я. К. от Благоевград, подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от АК-Видин против решение № 2331 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 5.ХІІ.2016 г., постановено по гр. дело № 539/2016 г., с което е било потвърдено в обжалваните му отхвърлителни части първоинстанционното решение № 3710/13.VІІІ.2015 г. на Благоевградския ОС по гр. дело № 541/2013 г.: досежно отхвърлянето изцяло на прекия й иск срещу ответната застрахователна компания [фирма]-София за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП на 22.ХІ.2011 г. в размер на 113 879.75 лв., както и изцяло на прекия й иск срещу същия застраховател за присъждането на обезщетение в размер на 6 120.20 лв. за понесени от К. вследствие на това събитие имуществени вреди.
Оплакванията на касаторката С. Я. К. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което тя претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдели уважени кумулативно съединените й два осъдителни иска с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 113 879.75 лв. за понесените от процесното ПТП на 22.ХІ.2011 г. неимуществени вреди, както и вторият – съответно за присъждането на застрахователно обезщетение в размер на 6 120.20 лв. за претърпените от същото събитие имуществени вреди.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателката й К. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС е обективирал „отказ от правосъдие” с произнасянето си по материалноправен въпрос, който бил решаван противоречиво от съдилищата, а освен това бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответното по касация [фирма]-София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Конституираният в процеса като евентуален ответник (пряк делинквент) Н. А. Н. не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС касационната жалба на С. Я. К. от Благоевград ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда този релевантен въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата или от там наведените от подателя й твърдения за факти и обстоятелства. Непосочването на какъвто и да било правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените от К. допълнителни основания за това /в случая по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/.
В заключение, констатира се служебно, че атакуваното въззивно решение стриктно съответства на задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/30.І.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2331 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 5.ХІІ.2016 г., постановено по гр. дело № 539/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2