О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
С., 09.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…….……..…………………..…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 2812 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 – във вр. чл. 420, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 4462 от 22.ІV.2013 г. на И. П. П. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК против въззивното определение № 531 на Плевенския ОС, ГК, ІV-и с-в, от 1.ІV.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 372/2013 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу определение № 62/7.І.2013 г. на РС-Плевен, ГК, ІХ-и с-в, по ч. гр. д. № 8326/2011 г.: за отхвърляне искането му за спиране на изпълнението по изп. дело № 385/2012 г. по описа на Ч. Т. К. /рег. № 815/.
Оплакванията на частния касатор П. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Плевенския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да бъдело спряно изпълнението по горепосоченото изп. дело.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано като Раздел ІІ в текста на жалбата, подателят й И. П. П. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Плевенският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в Р. № 504/26.VІІ.2010 г. по гр. д. № 420/09 г. по описа на ІV-то г.о. по един материалноправен въпрос, но също и по други два надлежно формулирани правни въпроса, имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както следва: 1/ „Дали следва разпоредбите на договора да се тълкуват като се отчита действителната воля на страните с оглед цялостното му съдържание?”; 2/ „Следва ли да се приеме, че е налице валидно встъпване в дълг, при положение че никъде в съглашението между лицето, положило подпис под израза „солидарни длъжници” и кредитор по друго правоотношение, по което длъжник е трето лице, нито първият е заявявал изрично, че встъпва в дълга, нито кредиторът е изразил съгласие за приемането му като съдлъжник?”; 3/ „Може ли сключването на договор за встъпване в дълг да се предполага или следва да бъде недвусмислено изведено от постигнатите между страните уговорки и изрично изявената от тях воля за сключване на такъв договор?”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по касация кредитна институция [фирма]-С. писмено е възразила чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на самата частна жалба въобще, така и по допустимостта на частното касационно обжалване, а също и по основателността на наведените от П. оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че доколкото частната касационна жалба на И. П. П. е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Плевенския ОС, тя е редовна, но при преценка за допустимостта й следва да бъде съобразено следното:
Налице е противоречива съдебна практика досежно това дали произнасянето по искане за спиране на изпълнението по реда на чл. 420 ГПК подлежи само на двуинстанционно разглеждане или съдебният акт на въззивния съд, постановен в такова /заповедно/ производство, подлежи на последващ инстационен контрол пред ВКС. (Вж Опр. № 924/21.ХІ.2011 г. по ч. т. дело № 482/2010 г. на ІІ-ро т.о. в отрицателен смисъл, а също и Опр. № 890/7.ХІІ.2010 г. по ч. т. д. № 688/2010 г. на І-во т.о., както и Опр. № 14/6.І.2011 г. по ч. гр. д. № 685/10 г. на ІV-то г.о. – които са в положителен смисъл). В тази връзка служебно известно на настоящия съдебен състав е обстоятелството, че на производство пред ОСГТК на ВКС е висящо тълкувателно дело № 4/2013 г., един от въпросите по което /№ 8/ е относно това кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване. Ето защо и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК частната касационна жалба на И. П. П. ще следва да бъде допусната до касационен контрол, но на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК настоящето касационно производство ще трябва да бъде спряно: до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. (вкл. и с отговор по въпрос № 8 досежно това кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 531 на Плевенския окръжен съд, ГК, ІV-и с-в, от 1.ІV.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 372/2013 г.
С П И Р А настоящето производство – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 229, АЛ. 1, Т. 4 ГПК – до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. с решение и по въпрос № 8: „Кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване?”
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2