О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 946
София, 15.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря…………………………………..…и с участието на
прокурора ………………………………… , като изслуша докладваното
от съдията Емил Марков т. д. № 1943 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК-във вр. чл. 613а, ал. 1 и чл.
631 ТЗ.
Образувано е по две касационни жалби от търговски дружества ищци в пр-вото по чл. 625 ТЗ, чиито молби за откриване на производство по несъстоятелност на ответното [фирма]-София са били отхвърлени.
Касационната жалба с вх. № 2555/19.11.2016 г. на [фирма]-София, както и тази с вх. № 2283/15.11.2016 г. на „Радиант Т. И..“ с регистрация на Британските Вирджински острови /Пасеа Е., Р. Т./, са еднопосочно против решение № 41 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 7.1.2016 г., постановено по т. д. № 4294/2015 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1022/23.VI.2015 г. на СГС, ТК, с-в VI-15, по т. д. № 3924/14 г. и в резултат въззивниците са били осъдени заплатят общо на въззиваемото [фирма]-София разноски в размер на сумата от 3 600 лева.
Софийският гьрговец касатор поддържа бланкетни оплаквания за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно решение, претендирайки касирането му – вкл. и в частта за осъждането му да заплати заедно с другия ищец в пр-вото по чл. 625 ТЗ на сумата 3 600 лв. разноски за въззивната инстанция в полза на ответното [фирма]-София.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й [фирма]-София обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран въпрос (бил той материално- или процесуалноправен) изтъква, че: въззивиият съд „неправилно бил приел, че е налице вземане на [фирма] срещу [фирма] поради наличие на солидарност по отношение на паричното задължение по изпълнителен лист, произтичаща от придобиване на търговското предприятие на последното, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, осъществено по силата на две последователни сделки“. Отделно от това САС „изобщо не обсъдил и не взел под внимание“ изложените във въззивната жалба „мотиви към Определение № 16769/14.VIII.2014 г. на СГС, ТК, с-в VI-1, по ч. гр. дело № 3719/2014 г.“
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на бланкетното оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното решение на САС, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на платения хонорар за един негов адвокат от САК в размер на сумата от 3 360 лева. Инвокирани са доводи, че касационната жалба на софийското [фирма] била: „бланкетна и депозирана при липса на изложени конкретни основания за допустимост на касационно обжалване съобразно критериите, въведени в чл. 280 ГПК“, както и че в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към същата „не са формулирани конкретни материални и процесуални въпроси от значение за изхода на спора, които да обуславят допускането на решението до касация“.
Съответно касационната жалба на чуждестранния търговец „Радиант Т. И..“ също бланкетно се позовава на неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно решение по чл. 631 ТЗ във връзка с претенцията за касирането му – вкл. и в частта, с която това регистрирано на Британските Вирджински острови търговско д-во е било осъдено заедно с българския търговец /ищец в пр-вото по чл. 625 ТЗ/ да заплатят общо на ответника [фирма]-София разноски за производството пред САС в размер на сумата от 3 600 лева.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК чуждестранният търговец касатор обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, заведено по иска с правно основание по чл. 625 ТЗ, който да се явява значим за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, изтъква, че въззивният съд „неправилно бил приел, че „Радиант Т. И..“, като кредитор, сам се е лишил от гражданските плодове (лихвата за остатъка от договора) с оглед на което не би могъл да ги претендира нито пряко, нито под формата на обезщетение за пропуснати ползи“. Отделно от това „изводът на въззивния съд, че не е налице неизпълнение на задълженията на заемополучателя [фирма] по Договор за заем от дата 16.11.2010 г. бил неправилен и не отговарял на обективната истина и представените по делото доказателства“.
Във връзка с тази втора касационна жалба ответното по касация [фирма]-София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационния контрол, нито по основателността на бланкетното оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадени от надлежни страни /въззивници/ в производството пред САС, както касационната жалба на [фирма]-София, така и тази на регистрираното на Британските Вирджински острови „Радиант Т. И..“, ще следва да се преценяват като процесуално допустими.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение по чл. 631 ТЗ въззивната инстанция е приела по жалбата на [фирма], че активно легитимиран да иска откриване на пр-во по несъстоятелност на търговец е негов кредитор с парично вземане по търговска сделка, докато в случая не е била установена такава връзка между този молител и ответното дружество. Съответно по въззивната жалба на чуждестранния търговец „Радиант Т. И..“ съставът на САС е приел, че между него и ответното [фирма] се установявало възникване на търговско правоотношение по договор за заем, оказало се обаче предсрочно прекратено: „с изявление на кредитора, с което е поискал заемните средства да му бъдат върнати, заедно с изтеклата към момента възнаградителна лихва“.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.II.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда съответния релевантен въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата или от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат изтъкваните допълнителни основания за това /в процесния случай само предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/.
Горните изисквания се отнасят до всяко от двете изложения, депозирани към касационните жалби на [фирма]-София и съответно – „Радиант Т. И.“ с регистрация на Брйтанскитете Вирджински острови. Неизпълнението им по необходимост има за последица недопускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по чл. 631 ТЗ.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация [фирма]-София искане по чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът [фирма]-София ще следва да бъде осъден да му заплати разноски в размер на сумата от 3 360 лв. (три хиляди триста и шестдесет лева), представляваща равностойност на реално изплатен хонорар за един негов адвокат от САК: съгласно приложения по делото Договор за правна защита, съдействие и упълномощаване от 25.V.2016 г. /чл. 2, ал. 21.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 41 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 7.1.2016 г., постановено по т. дело №4294/2015 г.
ОСЪЖДА касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [улица], СУМА В размер на 3 360 лв. (три хиляди триста и шестдесет лева), представляващ изплатен хонорар за един негов адвокат от САК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2