О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
София, 19.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………….………. и с участието на прокурора …………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 1228 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1, във вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 1526 от 28.ІІІ.2019 г. на „УниКрeдит Булбанк” АД-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 17 на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 13.ІІ.2019 г., постановено по ч. т. дело № 19/2019 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на кредитната институция срещу ЧАСТТА от първоинстанционното определение № 395/8.Х.2018 г. на ОС-Русе по т. д. № 302/2017 г., с която – поради процесуална недопустимост – е било прекратено производството по предявените от банката против ответниците Н. Г. В. и Р. Д. В. под условието на евентуалност осъдителни искове.
Оплакванията на кредитната институция са за необоснованост, незаконосъобразност и постановяване на атакуваното определение при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му, вкл. отменяване на потвърденото с него първоинстанционно прекратително определение на ОС-Русе, както и връщане на делото „на Апелативен съд – Велико Търново с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по предявеният при условия на евентуалност осъдителен иск”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба банката неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол както с твърдението си за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно определение /основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК/, но също и едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, формулирайки обаче само два правни въпроса „от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”, по които Великотърновският апелативен съд се е произнесъл с този свой акт:
1./ „Може ли с връчването на нотариална покана, приложена с исковата молба, да се счете, че кредиторът е направил изявление за обявяване на изискуемост по задължението?”;
2./ „При неяснота на фактите в исковата молба по отношение на предявен евентуален осъдителен иск, следва ли съдът да даде указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Великотърновския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на „УниКредит Булбанк” АД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното прекратително определение по чл.130 ГПК, въззивният съд е приел, че в исковата молба, въз основа на която е било образувано производството по т. д. № 302/2017 г. по описа на ОС-Русе, не е обективирано изрично изявление на „УниКредит Булбанк” АД за настъпване на предсрочната изискуемост на целия дълг по кредита, а посоченото там (в съдържанието на И.М. – бел. на ВКС) „при условията на евентуалност, в случай, че счетете, че не са били налице условията за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп. лист и отхвърлите предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК”, не може да се цени като изявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, а оттам – че „е недопустимо съединяването на осъдителните искове при условията на евентуалност с предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове”.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на неговия акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че двата, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба въпроси досежно приложимост на касационния контрол в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, не са били предмет на произнасянето на Великотърновския апелативен съд с атакуваното определение, т.е. същите са с изцяло хипотетичен характер.
С оглед всичко гореизложено, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните от търговеца настоящ частен касатор допълнителни предпоставки за това – по т. 1, по т. 2 или по т. 3 на същия законов текст.
В заключение, атакуваното въззивно определение не е и очевидно неправилен съдебен акт, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е постановено contra legem (до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (т.е. Пловдивският апелативен съд да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма). Погрешното отъждествяване от банката настоящ касатор на това основание за допустимост на касационния контрол, от една страна, с касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 17 на Великотърновския апелативен съд от 13.ІІ.2019 г., постановено по ч. т. дело № 19/2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2