О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 25.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 58 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 10455/1.ХІ.2012 г. на сдружението с идеална цел „Д”, подадена против определение № 2073 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 3.Х.2012 г. по т. дело № 4097/2011 г., с което е била оставена без разглеждане негова молба с правно основание п чл. 248, ал. 1 ГПК от 6.ІV.2012 г., съдържаща искане за изменение на постановеното по същото дело решение № 445/16.ІІІ.2012 г. в частта му за разноските – посредством присъждането на сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, платена като възнаграждение за един негов адвокат.
Оплакването на сдружението частен жалбоподател е за неправилност на атакуваното определение на САС – предвид „нарушаване разпоредбата на чл. 80 ГПК”, като с оглед на това се претендира отменяването му.
Ответната по частната жалба П не е ангажирал становище по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в образуваното пред САС производство по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК, частната жалба на сдружението с идеална цел „Дружество на руските граждани в Република България” ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.
С решение № 445/16.ІІІ.2012 г. на САС, ТК, 3-и с-в, постановено по т. д. № 4097/2011 г. е било изяло потвърдено първоинстанционното решение № 805 на СГС, ТК, с-в VІ-16 от 22.VІІ.2011 г. по т. д. № 1266/2010 г., като разноски, направени от страните във въззивното пр-во, не са били присъждани. Налице са данни, че във въззивната пр-во пред САС сдружението настоящ частен жалбоподател е било представлявано от надлежно упълномощен адвокат от САК /протокол от с.з. на 17.ІІ.2012 г., когато е бил даден ход на делото за изслушване пренията на страните/. С потвърденото първоинстанционно решение е бил отхвърлен установителен иск на С. градска прокуратура с правно основание по чл. 604 ГПК, предявен срещу сдружението настоящ частен жалбоподател, като в резултат и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на последното са били присъдени разноски в размер на сумата 2 000 лв. Претенция за присъждане на разноски, сторени от сдружението с идеална цел и във въззивното пр-во пред САС, е била надлежно формулирана във финалната част на неговата писмена защита, депозирана в канцеларията на този съд на датата 23.ІІ.2012 г., т.е. преди постановяване на въззивното решение. Погрешно сезираният с молбата по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК състав на САС е приел в съобразителната част на атакуваното определение, че неин предмет било „изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските”. Но както бе вече констатирано по-горе въззивното решение № 445/16.ІІІ.2012 г. няма такава част. За да отхвърли молбата на сдружението с идеална цел, чиито единствен предмет всъщност е било допълване на въззивното решение с диспозитив относно разноските, САС се е позовал на чл. 80, изр. 2-ро ГПК, но тази процесуална разпоредба се отнася до хипотезата на „изменение” на решението в частта му за разноските, а не до процесната такава, която се свежда до неговото допълване – с произнасянето на претенция за разноски, която макар да не е била придружена със списък на същите, е била направена своевременно, т.е. преди постановяване на съдебния акт по съществото на спора. Отделно от това ноторно е, че понятието „списък” етимологически предпоставя редица от елементи /повече от един/ от един и същи тип. Следователно в случая претенцията за разноски се е свеждала единствено до платеният по делото пред въззивния съд хонорар за един адвокат на сдружението с идеална цел и САС е следвало само да провери сторен ли е бил реално такъв разход. В тази връзка данните по делото сочат наличието на договор за правна защита и съдействие № 0177306, който се намира в кориците на въззивното дело между листове 19 и 20, като уговореният и платен хонорар на адв. К. М. е бил в размер на сумата 1 000 лв. /хиляда лева/.
С оглед изложеното частната жалба на сдружението с идеална цел „Д” срещу атакуваното определение на САС, постановено в пр-во по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК, ще следва да бъде уважена, като същото се отмени и, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на сдружението бъдат присъдени поисканите разноски в размер на платения хонорар за един негов адвокат, възлизащ на 1 000 лв. /хиляда лева/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2073 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 3.Х.2012 г., постановено по т. дело № 4097/2011 г. И ВМЕСТО НЕГО П О С Т А Н О В Я В А :
О С Ъ Ж Д А С. , НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК, да заплати на сдружението с идеална цел „Д” със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица]І№ 12, ет. ІІ, ап. № 3, разноски за производството по т. дело № 4097/2011 г. по описа на САС в размер на сумата от 1 000 лв. /ХИЛЯДА ЛЕВА/ – платен хонорар за един адвокат от САК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2