Определение №65 от 13.2.2019 по тър. дело №2335/2335 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 65

София, 13.02. 2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2335 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК, като по изрично искане на касатора и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК то е било спряно с постановеното по настоящето дело определение № 249/21.ХІ.2017 г. – до произнасянето на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение по тълк. дело № 7/2017 г. .
Образуването му е станало по касационната жалба с вх. № 14009 от 10.VІІІ.2017 г. на „ЧЕЗ Разпределение България” АД-София, подадена против решение № 1618 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 10.VІІ.2017 г., постановено по т. д. № 4108/2016 г.: за осъждането на този търговец да заплати, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, и съответно, на основание чл. 86, ал. 1 от същия закон, сумата 38 141.99 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.ІХ.2015 г. и до окончателното й изплащане, както и сумата 965.95 лв., представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница за периода от 19.VІ.2015 г. и до горепосочената дата на завеждане на делото /18.ІХ.2015 г./.
Оплакванията на д-вото касатор са както недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение – предвид неговата необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира неговото обезсилване, а, алтернативно – касирането му, както и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдели отхвърлени двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на „Ватком” ЕООД със седалище и адрес на управление в село Копривлен, община Хаджидимово, област Благоевград с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД и съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а, алтернативно – делото да бъдело върнато за ново разглеждане от друг състав на САС, но с присъждане „на направените до момента разноски за всички съдебни инстанции”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й „ЧЕЗ Разпределение България” АД-София обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за вероятен порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК, още и с едновременното наличие на всички алтернативно установени предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора въззивната инстанция се е произнесла по следните десет процесуално- и материалноправни въпроса от релевантни за изхода на делото:
1./ „Договорната отговорност по чл. 79 ЗЗД изключва ли отговорността за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, при наличието на валиден, действителен договор за спорното задължение и допустимо ли е иск за обезщетение за неоснователно обогатяване в тази хипотеза?”;
2./ „Кое е основанието за разместване на имуществени блага – отмененият от съда административен акт или предвиденият в закона юридически факт по чл. 84, ал. 2 от Закона за енергетиката (договор за достъп въз основа на който разпределителното д-во е предоставило на производителя достъп до ел. разпределителната мрежа, включващ измерване, отчитане, диспечериране, студен резерв и допълнителни услуги)?”;
3./ „Отпаднало ли е основанието по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД по действащ договор за услуга между страните при наличие на точно изпълнение и от двете страни – доброволно плащане и оказване на услугата?”
4./ „Допустимо ли е приравняване на основанието за сключване на договор с решение на регулаторен орган?”
5./ „Представлява ли предварителното изпълнение /допуснато по силата на закона/ на невлязъл в сила административен акт, юридически факт, който може да бъде заличен с обратна сила по отношение на сключените при неговото действие действителни, възмездни сделки за заплатените парични задължения до датата на отпадане на основанието?”;
6./ „Има ли пряко и непосредствено действие върху правата и задълженията на страните по договора за достъп, отмяната на решение на ДКЕВР за определяне размера на цените и достатъчна ли е тя като основание за реституция на даденото по него?”;
7./ „Има ли значение факта на предоставянето на услугата и нейното заплащане от страните?”
8./ „След като услугата достъп е предоставена и по икономическата си същност има себестойност по-голяма от нула, чия е доказателствената тежест за установяване с колко точно се е обогатил ответника, в случай, че ищецът иска връщане на платеното?”;
9./ „Допустимо ли е съдът да обоснове своите правни изводи от недоказани с допустими процесуални способи факти?”;
10./ „Следва ли ищецът да докаже, че отмяната на общия административен акт от съда поражда права и по отношение на него?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Ватком” ЕООД писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Варна както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на сумата от 3 948 лв. (три хиляди и осемстотин лева), съгласно приложените по делото договор за правна защита и съдействие № 5058/16.VІ.2015 г., данъчна фактура № 5604/16.VІ.2015 г. и Списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на софийското „ЧЕЗ Разпределение България” АД ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да уважи двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на ”Ватком” ЕООД срещу търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД и съответно – по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивната инстанция е приела, че при специалните фактически състави на т. нар. „престационна кондикция”, уредени в първата алинея на чл. 55 ЗЗД, на връщане подлежи всичко дадено (вкл. платен ДДС), респ. получено, без основание – без оглед на обогатяването на ответника с полученото и независимо от това дали той е придобил някакви права върху него. Докато насрещните права на ответника по тези искове /т.е. на търговеца настоящ касатор/, произтичащи от предоставеното на ищцовото „Ватком” ЕООД ползване на собствената му електроразпределителна мрежа и свързаните с това разходи за нейното поддържане и диспечиране са предмет на друг иск за икономическо изравняване, какъвто не е предявен по делото. В тази връзка е било преценено като неоснователно защитното възражение на „ЧЕЗ Разпределение България” АД за неприложимост на института на неоснователното обогатяване при наличие на сключени между страните по спора договори, въз основа на които е било предоставен достъп за ползване на ел. разпределителната мрежа.

По твърдението на касатора „ЧЗ Разпределение България” АД за по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение:
Това твърдение /по същество оплакване за порок на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК/ е било въведено с довод за „липса на право на иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД”, който по процесуалноправното си естество представлява несвоевременно заявено становище във връзка с частта от доклада на първостепенния съд по чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК: „правната квалификация на правата, претендирани от ищеца”. Нещо повече: в своя отговор по въззивната жалба на Ватком” ЕООД търговецът настоящ касатор изрично е поддържал, че е правилно /законосъобразно/ първоинстанционното решение на СГС, с което осъдителен иск със същото правно основание е бил отхвърлен. Следователно, произнасянето на САС точно по предявения кондикционен иск изключва вероятността решението му за е процесуално недопустим съдебен акт. Напротив, такава вероятност би била налице при произнасяне на въззивната инстанция по съществото на искова претенция, различна от онази, с която надлежно е бил сезиран първостепенния съд.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който се произнесъл въззивният съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на така проведеното разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба три последни правни въпроса /с пор. № 8, 9 и 10/ са такива, отнасящи се до правилността на обжалваното решение на САС, докато останалите седем правни въпроса са извън обсега на произнасянето на въззивната инстанция, тъй като те не са били надлежно включени в предмета на спора, т.е. същите са с изцяло хипотетичен характер. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от трите /алтернативно дадени/ допълнителни предпоставки за това по т.т. 1-3 на същия законов текст.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид направеното от ответното по касация „Ватком” ЕООД изрично искане за това, касаторът „ЧЕЗ Разпределение България” АД ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да му заплати разноски в размер на сумата от 3 800 лв. (три хиляди и осемстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК, съгласно приложени към изготвен от последния писмен отговор по касационната жалба Договор за правна защита и съдействие № А-0769094/1.ІХ.2017 г., както и Списък по чл. 80 ГПК.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА – на основание чл. 230, ал. 3 ГПК /във вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК/ – касационното производство по чл. 288 ГПК по настоящето дело, спряно с определение № 249/21.ХІ.2017 г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1618 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 10.VІІ.2017 г., постановено по т. дело № 4108/2016 г.
О С Ъ Ж Д А касатора „ЧЕЗ Разпределение България” АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация „Ватком” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], община Хаджидимово, област Благоевград, ул. „Драма” № 44, СУМА в размер на 3 800 лв. (три хиляди и осемстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК, съгласно приложените по делото Договор за правна защита и съдействие № А-0769094/1.ІХ.2017 г. и Списък по чл. 80 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Scroll to Top