О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 465
С., 04.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….……..………………….…, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2293 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК – във вр. чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 3684 от 28.VІІ.2017 г. на [фирма]-С., подадена против разпореждане на Великотърновския апелативен съд от 13.VІІ.2017 г., постановено по ч. т. дело № 131/2017 г., с което, предвид констатация за процесуалната й недопустимост, е била върната т. нар. частна „касационна” жалба (с вх. № 2351/12.V.2017 г.) на тази кредитна институция срещу определение № 91 на същия съд от 25.ІV.2017 г. по ч. т. дело № 131/2017 г. – за оставянето без уважение на предходна частна жалба на банката против Разпореждане № 24/4.І.2017 г. на ОС-Русе по т. д. № 338/2016 г. – досежно връщането на касационната жалба на банката срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 180/17.ХІ.2016 г.
Оплакванията на банката частен жалбоподател са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното определение на въззивния съд: предвид „неправилността и незаконосъобразността” на този съдебен акт. Инвокирани са доводи, че той бил немотивиран, поради което [фирма] претендира отменяването му.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба М. Д. А. от [населено място] писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното разпореждане на Великотърновския апелативен съд от 13.VІІ.2017 г., претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното пр-во пред Великотърновския апелативен съд, настоящата частна жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 253 ГПК определенията, който не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. В процесния случай веднъж Великотърновският апелативен съд е преценил, че определението му (№ 91/25.ІV.2017 г. по ч. т. дело № 131/2017 г.), с което е оставил без уважение частна жалба на [фирма] срещу връщането от страна на Русенския ОС, действащ като въззивна инстанция”, на касационната й жалба срещу постановеното от последния решение № 180/17.ХІ.2016 г. по т. д. № 338/2016 г., на свой ред подлежало на „касационно обжалване пред ВКС”. Впоследствие, съобразявайки точния смисъл на разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро, предл. 2-ро ГПК, този апелативен съд е преодолял грешката си, изменяйки негласно тази финална част от определението си от 25.ІV.2017 г., като законосъобразно е приел, че инстанционният ред за атакуване на разпореждането по чл. 286, ал. 2 ГПК в дадения случай е бил вече изчерпан. Преди изменението на разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК (ДВ, бр. 50 от 3.VІІ.2015 г.) постановеното от въззивен съд – бил той окръжен или апелативен, разпореждане за връщане на касационна жалба срещу неговото решение е подлежало на обжалване с частна жалба пред ВКС. След 7 юли 2015 г. обаче, тези разпореждания по чл. 286 ГПК, които са постановени от окръжен съд, като въззивна инстанция, подлежат на атакуване пред съответния апелативен съд, а не пред ВКС. Така осъществяваният от страна на последния инстанционен контрол е бил ограничен само до разпорежданията по чл. 286 ГПК, постановени от апелативните съдилища, а изменението на процесуалния закон по никакъв начин „не прибавя” още една инстанция, пред която да може да се атакува постановено от окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, разпореждане по чл. 286 ГПК за връщане на касационна жалба срещу неговото въззивно решение. В заключение, разпоредбата на чл. 62, ал. 3 ГПК, не може да се прилага по аналогия и към случаите когато съответният апелативен съд погрешно е указал на жалбоподателя, че може да обжалва определението му пред ВКС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на Великотърновския апелативен съд от 13.VІІ.2017 г., постановено по ч. т. д. № 2034/2016 г
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2