О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
С., 02.04.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………………..……. и с участието на прокурора………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 895 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК – във вр. чл. 613а, ал. 1 и чл. 631 ТЗ.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 8072 от 10.VІІІ.2012 г. на добричкото [фирма], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие против решение № 1077 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 25.VІ.2012 г., постановено по т. д. (н.) № 3789/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1064 на СГС, ТК, с-в VІ-5, от 26.ІХ.2011 г. по т. д. (н.) № 2532/2010 г.: за отхвърляне молбата на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 625 ТЗ, чиито предмет е било искане за откриване на пр-во но несъстоятелност на ответното [фирма] – С. поради изпадане на последното в състояние на неплатежоспособност.
Оплакванията на касатора „И. И.” E.-гр. Д. са за необоснованост и постановяване на обжалваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му „с произтичащите от това и определени от закона последици”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което отчасти е инкорпорирано и в текста на жалбата му, добричкият търговец обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с обжалваното решение САС се е произнесъл „неправилно и необосновано” по въпрос, който бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: Дали производство, образувано по молба с правно основание чл. 625 ТЗ, следва да се развива с оглед охраняване интересите както на длъжника, така и на кредиторите или следва да е производство, което да валидира възможността на длъжника да се разпорежда само в полза на определени кредитори, до пълното изчерпване на имуществото му. Противоречиво решаван от съдилищата бил материалноправният въпрос „относно наличието или липса на състояние на неплатежоспособност за ответника [фирма]”, докато въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, който да е бил решен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на ВКС, въобще не е бил формулиран.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-С. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното решение на САС, претендирайки за неговото потвърждаване и за присъждане на разноски по приложен списък в размер на сумата 1 956 лв. Инвокирани са доводи, че касаторът не е формулирал ясно и точно релевантния правен въпрос от значение за изхода на делото, а всеки друг въпрос, който се е опитал да засегне, не е имал качеството на такъв, който надлежно да е включен в предмета на делото.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Софийския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-гр. Д. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Самото съществуване на разпоредбата на чл. 631 ТЗ налага извод, че съдилищата не биха могли да решават противоречиво въпроса дали конкретен търговец е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, след като различни факти относно такова негово обективно състояние /конкретни показатели на общата, бързата, незабавната и абсолютната ликвидност, а също и за финансовата автономност на търговците/ биват вземани предвид по различните дела. Единственият по-ясно формулиран от касатора въпрос досежно наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК не е от естество да обоснове допустимост на касационния контрол по отношение атакуваното от добричкото д-во въззивно решение, понеже в действителност той не е бил предмет на произнасянето на САС, а е плод на субективна оценка на касатора за твърдяната неправилност на този съдебен акт. Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай релевираната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол не е налице предвид обстоятелството, че има десетилетна константна съдебна практика по дефиниране на понятието „спиране на плащанията”, основава върху утвърденото в исторически и сравнителноправен аспект разбиране, че при спиране на плащанията погашението само на някой от дълговете, когато други изискуеми задължения не се плащат, не изключва състоянието на спрени плащания, но ако неплащането се дължи на временни затруднения, производството по несъстоятелност не може са бъде открито.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1077 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 20.VІІ.2009 г., постановено по т. д. (н.) № 3789/2011 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], офис 318, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК, да заплати на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], [жилищен адрес], СУМА в размер на 1 956 лв. /хиляда деветстотин петдесет и шест лева/, представляваща разноски за възнаграждението на един негов адвокат за настоящето производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2