О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 950
София,26.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………….…………..……. и с участието на прокурора …………………….……..…………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 950 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК – във вр. чл. 248 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 11958 от 28.ХІІ.2017 г. на В. М. С. от София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против допълнителното решение № 432 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 15.ХІ.2017 г., постановено по т. д. № 147/2017 г.: за потвърждаване на определение от 23.ІІ.2017 г. на Сливенския ОС по т. д. № 64/2015 г. в частта му, с която е била оставена без уважение молба на настоящия частен касатор (с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК – бел. на ВКС) за изменение на постановеното по същото дело първоинстанционно решение № 31/22.ХІ.2016 г. – досежно дължимите разноски за държавна такса в размер на 22 500 лв.
Оплакванията на частния касатор В. Мих. С. са за необоснованост и постановяване на атакуваното допълнително решение в нарушение на материалния закон, поради което той претендира касирането му.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано като раздел І от текста на настоящата частна касационна жалба, подателят й С. обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното допълнително решени Бургаският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в 14, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии, по следните два процесуалноправни въпроса:
1./ „Липсата на доклад по делото представлява ли нарушение на процесуалния закон?”;
2.: „Липсата на обосновка в мотивите защо жалбата е възприета като неоснователна, представлява ли липса на мотиви на съдебния акт и представлява ли нарушение на процесуалния закон?”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация „Стилстрой Комерс” ЕООД-гр. Бургас писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационни контрол, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното допълнително решение на въззивния съд, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на В. М. С. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди определението от 23.ІІ.2017 г. на Сливенския ОС по т.д. № 64/2015 г. в частта му, с която е била оставена без уважение молбата на настоящия частен касатор с правно основание по чл. 248, ал. 1, пр. 2-ро ГПК за изменение на постановеното по същото дело първоинстанционно решение № 31/22.ХІ.2016 г. – досежно дължимите разноски за държавна такса в размер на 22 500 лв. (двадесет и две хиляди и петстотин лева), Бургаският апелативен съд е препратил /със сега атакуваното допълнително решение/ към първоначално изразеното си становище в мотивите към основното решение № 70/12.VІІ.2017 г. по т.д № 147/2017 г., че това искане на С. е неоснователно: доколкото цената на разгледания иск е възлизала на 562 500 лв. (петстотин шестдесет и две хиляди и петстотин лева).
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е този, който бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният въпрос (бил той материално- и/или процесуалноправен) трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че и двата формулирани от частния касатор С. процесуалноправни въпроса всъщност се отнасят до правилността на атакуваното допълнително решение на Бургаския апелативен съд /за разноски/. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице ли е допълнителната предпоставка за това по т. 1 на същия законов текст.
В заключение, погрешното от отъждествяване от частния касатор С. на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, пр. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол- от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Нещо повече: при императивното изискване на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за „точно и мотивирано изложение на касационните основания”, настоящият частен касатор е атакувал процесното допълнително решение на Бургаския апелативен съд само поради необоснованост и нарушение на материалния закон, „запазвайки” си оплакване за допуснати от неговия състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила за „попълването” на изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на допълнително решение № 432 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 15.ХІ.2017 г., постановено по т. дело № 147/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2