О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
София, 21.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..…….……. и с участието на прокурора…….……..………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 891 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 600/20.І.2015 г. на руската гражданка Е. С. С. (с постоянен адрес в [населено място], С. област, Руска федерация), подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от АК-Бургас против решение № 125 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 10.ХІІ.2015 г., постановено по гр. дело № 287/2015 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 202/20.VІІ.2015 г. на Бургаския ОС по гр. дело № 1784/2014 г. С последното настоящата касаторка е била осъдена да заплати на Т. П. Г. от [населено място] сума в размер на 24 800 евро, дължима по издаден от нея запис на заповед от 27.ІІ.2012 г., както и да заплати на същия ищец сума в размер на 4 916.72 евро, представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница, считано от падежа на вземането и до завеждането на делото. Съответно за разликата до пълния му предявен размер от 29 500 евро първият осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал.1 ЗЗД /във вр. чл. 531, ал. 1 ТЗ/ е бил отхвърлен, така както и искът за присъждане на мораторна лихва /с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД/ до предявения по делото негов размер от 8 856.21 евро. Отхвърлен е бил изцяло и насрещния осъдителен иск на Е. С. С. срещу Г. с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, чиито предмет е било присъждането на сума в размер на 5 200 евро.
Оплакванията на касаторката С. са за необоснованост и постановяването на въззивното решение в атакуваните три негови части при допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това тя претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или, алтернативно – постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който обективно кумулативно съединените две искови претенции на Т. П. Г. да бъдат отхвърлени, а да се уважи насрещния й иск за сумата 5 200 евро, предявен на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вкл. ведно със законната лихва върху така претендираната главница, както и да й бъдат присъдени всички направени по делото разноски. Инвокирани са доводи, че въззивната инстанция била допуснала съществено нарушение на процесуалното правило на чл. 266, ал. 3 ГПК, отказвайки да бъдат допуснати в пр-вото пред нея нови доказателства, необходими за изясняване на спора от фактическа страна, както и че заключените на вещите лица от назначената по делото графическа експертиза не било обсъдено в съвкупност с останалите доказателства „и най-вече с поведението на ищеца по време на процеса”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Е. С. С. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваните три части от решението си Бургаският апелативен съд се е произнесъл по следните осем материално- и процесуалноправни въпроса:
1./ „Какви са основанията за събиране на нови доказателства и, в частност, допускане извършването на повторна експертиза от въззивния съд в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК?”;
2./ „Следва ли на основание чл. 266, ал. 3 ГПК да се назначи извършването на повторна експертиза от съда при наличието на противоречия (абсолютно противоположни становища) между констативно-съобразителната част и заключението, както и между последното и дадените пред съда уточнения на вещите лица?”;
3./ „Следва ли да се приема заключението на експертиза, извършена чрез изследването на документи, които не са представени в съда, щом като страната, поискала експертизата, е направила изрично искане при извършването й да бъде изследван не само дадения от ищеца сравнителен материал, а и официални документи съставени от него преди делото, респ.- може ли в такъв случай да се приеме, че вещите лица са изпълнили поставената им задача и че въобще има извършена експертиза?”;
4./ „Представлява ли депозираното от ищеца на датата 31.ІІІ.2014 г. (въз основа на дадените от съда указания) становище по отговора й на исковата молба, отговор (по см. на чл. 193, ал. 1, изр. 1-во ГПК) на съдопроизводственото действие, изразяващо се в представяне на разписката, респ. – преклудиран ли е срокът на ищеца за оспорване на същата разписка в конкретния казус?”;
5./ „Съществува ли процесуалноправната възможност за съда, след като не се е произнесъл по истинността на въпросната разписка със сила на пресъдено нещо, но я е приобщил към доказателствата по делото, да обоснове решението си като я кредитира като частично вярна – само за част от сумата, дерогирайки по този материалната доказателствена сила на този документ?”;
6./ „Може ли без изричен акт на съда да се приеме, че е проведено производство по оспорване на частен свидетелстващ документ по чл. 193 ГПК, ако съдът е назначил графическа експертиза за доказването верността на този документ?”;
7./ „Дописването на цифра в разписка, прави ли я неистинска, ако сумата не е изписана от издателя й словом, а само цифром, но разписката носи подписа на страна по делото и респ. – удостоверява неизгодни за издателя си факти?”;
8./ „Кой следва да понесе неблагоприятните последици – издателят или получателят на частен документ (разписка), в който издателят й е отбелязал размера на получената сума само с цифри, но не и словом?”
Първите три правни въпроса били „от значение за правото и разрешени в противоречие с практиката на съдилищата”, въпросът с пор. № 4 бил решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 5/14.ХІ.2012 г. на ОСГТК по тълк дело № 5/2012 г., докато останалите четири правни въпроса били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – понеже по тях въобще нямало практика на ВКС и затова се налагало тълкуването на закона за отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми „и в крайна сметка за усъвършенстване на правоприлагането”.
Ответникът по касация Т. П. Г. от [населено място], област Бургас, не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Бургаския апелативен съд, касационната жалба на руската гражданка Е. С. С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Първите шест въпроса се отнасят изцяло до правилността на атакуваното въззивно решение, т.е. те не са такива, по които Бургаският апелативен съд да се е произнесъл с която и да е от трите атакувани негови части. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значене за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка от тълкувателното решение, че релевантният материално- и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Ето защо констатираното в случая погрешно отъждествяване от касаторката Е. С. С. на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. При липсата на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК се явява безпредметно обсъждането на която и да е от трите допълнителни предпоставки по т.т. 1-3 на същия законов текст, но специално ще следва да се посочи, че разрешаване с атакуваното въззивно решение на правен въпрос „в противоречие с практиката на съдилищата” не съответства на точния смисъл на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК. В заключение, предвид разясненията, дадени с т. 4 от горецитираното ТР на ОСГТК на ВКС, произнасянето на Бургаския апелативен съд по въпросите с пор. №№ 7 и 8 не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, щом като касаторката не се позовава на конкретна непълнота или на конкретна неяснота в закон, чието преодоляване да може да се извърши по тълкувателен път.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 125 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 10.ХІІ.2015 г., постановено по гр. дело № 287/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 891 по описа за 2016 г.