4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 684
София, 02.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………… и с участието на прокурора …………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 2110 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 5000/30.V.2014 г. на Технически университет-гр. Варна /Булстат[ЕИК]/, подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-Варна против определение № 153 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 8 май 2014 г., постановено по ч. т. д. № 1272/2014 г., с което е била оставена без разглеждане молба на висшето учебно заведение за отмяна на определение № 182/13.ХІІ.2013 г. на Варненския апелативен съд по ч. т. д. № 783/2013 г.
Университетът частен жалбоподател поддържа общо оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС, претендирайки отменяването му и връщане на делото на същия с даване на задължителни указания по приложението на закона. Наведени са доводи единствено в насока, че определението на въззивната инстанция, с което тя се е произнесла по допустимостта на евентуален иск, подлежало на отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК понеже била нарушена императивната разпоредба на чл. 276, ал. 1 ГПК относно правото на насрещната по частна жалба страна да подаде свой писмен отговор в едноседмичен срок от връчване на препис от същата частна жалба, както и че основанието за отмяна на влязлото в сила определение на Варненския апелативен съд „не касае неговата правилност, а се отнася до опорочаване на съдебното производство, развило се пред същия, поради нарушение на процесуалните правила”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба А. И. М. – варненски едноличен търговец, действащ с фирмата „А.-А. М.” /ЕИК[ЕИК]/, писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Варна по нейната основателност, претендирайки за оставянето й без уважение. Инвокирани са доводи, че определението на Варненския апелативен съд, което е било предмет на искането по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, не представлява съдебен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо, поради което правилно молбата за отмяната му е била оставена без разглеждане от сезирания с нея предходен тричленен състав на ВКС.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното пр-во пред предходния тричленен състав на ВКС, настоящата частна жалба на Технически университет-гр. Варна ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от настоящия частен жалбоподател молба за отмяна с правно основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, предходният тричленен състав на ВКС е могъл да констатира, че съдебния акт, представляващ неин предмет, е по естеството си процесуално определение на въззивната инстанция относно допустимост на евентуален иск. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК обаче, нарушаването на съответните съдопроизводствени правила, имащо за последица лишаване на страната от възможност да участва в делото пред въззивния съд, образувано по частна жалба срещу прекратително определение на първостепенния съд по предявен евентуален иск, представлява основание за отмяна, но не на съответното определение по хода на делото, а едва – на „влязлото в сила решение”. Изрично с атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС е било указано на Университета настоящ частен жалбоподател, че преценката за допустимостта на предявен под условието на евентуалност иск би могла да бъде извършена и в пр-во, образувано по касационна жалба срещу въззивно решение. Следователно, като правно несъстоятелен ще следва да бъде окачествен базисния довод на частния жалбоподател /ТУ-гр. Варна/, че релевираното в оставената без разглеждане негова молба основание за отмяна не се отнасяло да правилността на съответния съдебен акт /процесуално определение/, а до опорочаване на процедурата, в резултат от която се е стигнало до постановяването му. Напротив, по аргумент за по-силното основание, черпен от текста на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, ако неправилно е решение по съществото на спора, като постановено при допуснато нарушение на съответните съдопроизводствени правила, то неправилно е и определение, страдащо от такъв порок, от което обаче по никакъв начин не следва, че последното е съдебен акт, подлежащ на извънинстанционен контрол по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – за разлика от едно влязло в сила съдебно решение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 153 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 8.V.2014 г., постановено по т. д. № 1272/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2