5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
София, 20.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………………….. и с участието на прокурора ……………….………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 810 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 756 от 26.І.2018 г. на „Атаман” ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище в [населено място], област Хасково, подадена чрез назначения за негов особен представител адв. Г. М. против решение № 361 на Пловдивския апелативен съд, ТК, І-ви с-в, от 14.ХІІ.2017 г., постановено по т. д. № 125/2017 г., с което е било потвърдено в обжалваната му част първоинстанционното решение № 96/11.ХІ.2016 г. на Хасковския ОС по гр. д. № 43/2016 г.: уважаване на конститутивния иск на софийската фондация „Екология без граници” с правно основание по чл. 74 ТЗ, предявен срещу търговеца настоящ касатор, в резултат от което са били отменени – като незаконосъобразни – решенията на извънредното Общо събраните на неговите съдружници, проведено на 21 март 2016 г., относно:
1./ Изключване на фондацията като юридическо лице съдружник в „Атаман” ООД и преразпределяне на освободените по този начин 45 дяла от капитала на дружеството на обща стойност 4 500 лв. към „Вей Строй” ЕАД;
1.1./ Превръщането на търговеца от О. – в еднолично дружество с ограничена отговорност, което е с капитал в размер на 5 000 лв. (пет хиляди лева), разпределен на 50 дяла, всеки един от които на стойност 100 лв. (сто лева), притежавани от „Вей Строй” ЕАД;
1.2./ Приемане на учредителен акт /Устав/ на „Атаман” ЕООД;
1.3./ Освобождаване и заличаване на Д. С. Ц. като управител на „Атаман” ООД;
2./ Промяна на седалището на търговеца в [населено място], [улица], ет. ІІІ, офис # 3а;
3./ Назначаване на Т. Д. Г. за управител на „Атаман” ЕООД.
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на обжалваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който конститутивният иск на Фондацията с правно основание по чл. 74 ТЗ да се отхвърли, като на търговеца бъдат присъдени всички направени по делото разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата търговецът неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в две, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от двете отделения на неговата търговска колегия, по следните три правни въпроса, явяващи се същевременно от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „Когато дружество се представлява от повече от един управител и управителите следва да действат само „заедно”, това изискване прилага ли се в отношенията между съдружниците?”;
2./ „Когато единият от управителите, действащи „заедно”, е едновременно управител на дружеството и има качеството на представляващ (управител, изп. директор) на юридическото лице на единия от съдружниците, необходим ли е нарочен акт /покана/ да се изпраща отделно до този съдружник или с получаването на поканата за свикване на Общо събрание на съдружниците от този управител, следва са счита, че и представляваният от него съдружник /ЮЛ/ е уведомен надлежно?”;
3./ „Когато единият от управителите , действащи „заедно”, откаже да подпише покана за свикване на Общо събрание на съдружниците, може ли другият управител самостоятелно да свика О.?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация фондация „Екология без граници”-София писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Стара З. както по допустимостта на касационното обжалване, така по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски, но без да са ангажирани доказателства, че такива реално са били направени. Инвокирани са доводи, че първият, формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба, правен въпрос всъщност бил нонсенс (т.е. лишен от смисъл, абсурден – бел. на ВКС), вторият – некоректен, а третият се явявал само вариация на първия, т.е. отново non-sens.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на „Атаман” ООД със седалище в [населено място], област Хасково, представлявано от служебно назначен негов особен представител, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Въззивната инстанция е могла да констатира, че до провеждане на процесното извънредно Общо събранието на съдружниците в „Атаман” ООД, чиито решения са били отменени, а именно тези от датата 21 март 2016 г., това дружество е имало само двама съдружници юридически лица: ответната по касация Фондация „Екология без граници”, както и „Вей Строй” ЕАД, чиито дялове са били в съотношение 45 : 5 от неговия капитал, възлизащ на 5 000 лв., съответно разпределен в 50 дяла, всеки един от които на стойност 100 лева. Според дружествения му договор „Атаман” ООД се е представлявало от двамата управители на юридическите лица негови съдружници, като те е трябвало да действат само заедно. Въз основа на тези констатации е бил споделен решаващия правен извод на първостепенния съд, че щом като органната структура на управление на „Атаман” ООД е изисквала упражняването на представителната власт и управление да се осъществява съвместно от двамата, вписани в ТР, негови управители, то свикването на общо събрание само от единия от тях се е явява незаконосъобразно и прави провеждането му нередовно. Последователно е било разграничено от въззивния съд, че в процесния случай не е била налице хипотезата по чл. 138, ал. 2 ТЗ, а и сам съдружникът „Вей Строй” ЕАД не е разполагал към датата 21.ІІІ.2016 г. с дял, надвишаващ 1/10 от капитала на „Атаман” ООД.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Пояснено е било специално в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разяснение в процесния случай по необходимост се налага извод, че и трите, формулирани от търговеца настоящ касатор правни въпроса в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, реално не са били предмет на произнасянето на Пловдивския апелативен съд с атакуваното решение. Напротив, те са с изцяло хипотетичен характер, доколкото се очаква по тях за първи път да се произнесе ВКС. При така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните от касатора допълнителни предпоставки, обуславящи приложно поле на касационното обжалване – било тази по т. 1 или другата по т. 3 на същия законов текст.
В заключение, погрешното отъждествяване от касатора „Атаман” ООД на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 3-то ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не годно да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 361 на Пловдивския апелативен съд, ТК, І-ви с-в, от 14.ХІІ.2017 г., постановено по т. д. № 125/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2