О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София, 16.07. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2746 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 11361 от 18.VІ.2018 г. на ловешкото „Петрол” АД, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 859 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 11.ІV.2018 г., постановено по гр. дело № 1073/2018 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1979/24.Х.2017 г. на СГС, ТК, с-в VІ-3, по т. д. № 408/2015 г.: за признаването за установено по иск на „Дедакс” ЕООД с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК-във вр. чл. 93, ал. 2, изр. 2-ро ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответното „Петрол” АД му дължи сума в размер на 30 510 лева по запис на заповед от 14.ІV.2017 г., издаден във вр. с чл. 3, ал. 3 и чл. 4 от Анекс от 14.І.2010 г. към предварителен договор за покупко-продажба от 29.ІХ.2008 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението (1.Х.2014 г.) и до окончателното изплащане на вземането, за които суми е била издадена – по реда на чл. 417 ГПК – Заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 53046/2014 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 67-и с-в.
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявените в условията на обективно кумулативно съединяване от „Дедакс” ЕООД положителни установителни искове да бъдат отхвърлени изцяло.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й „Петрол” АД обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в пет, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии в периода 2012-2018 г., по следния процесуалноправен въпрос: „Следва ли съдът в мотивите на решението си да обсъди всички доводи на страните и всички доказателства по делото в тяхната цялост и и взаимна връзка?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Дедакс” ЕООД-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждането на разноски в размер на платения хонорар от 1 890 лв. /с вкл. ДДС/ за един негов адвокат: съгласно приложените договор за правна защитна и съдействие от 19.Х.2018 г., данъчна фактура № 374/19.Х.2018 г. и списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на ловешкото „Петрол” АД ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд за уважаване на предявените срещу касатора по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 417 ГПК, чл. 93, ал. 2, изр. 2-ро ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД два обективно съединени положителни установителни иска, съставът на САС е могъл да констатира, че заявлението по чл. 417 ГПК е било депозирано в канцеларията на първостепенния съд на датата 1.Х.2014 г., т.е. в пределите на 3-годишния давностен срок по чл. 321, ал. 1 ТЗ. На базата на тази констатация и при съобразяване на клаузата по чл. 1 от Анекса от 14.ІV.2010 г., определяща, че срокът за сключване на окончателния договор е датата 30.ХІІ.2011 г., е бил изграден решаващия правен извод на въззивната инстанция, че са неоснователни доводите и възраженията на ответника по исковете /настоящ касатор/ за погасяване на процесните вземания по давност, а при липса на наведени от „Петрол” АД твърдения за пълно или частично заплащане на дължимата сума по процесния запис на заповед вземането по него е било преценено като съществуващо в патримониума на ищцовото „Дедакс” ЕООД-София.
Съгласно т. 1 от задължителните съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка от тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на така проведеното разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че единственият правен въпроса, формулиран от касатора, е такъв, който се отнася изцяло до правилността на атакуваното въззивно решение, т.е. не е бил включен в предмета на спора и обективно не би могъл да обуслови решаващите правни изводи на САС в това решение. Както вече е имал случай да посочи настоящият съдебен състав на ВКС, въпросът дали е длъжен въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет искания, доводи и възражения на страните, ако те са своевременно направени, съобразени с инстанционната фаза на делото и по установения процесуален ред, не е дискусионен. Задължението на съда е пряко регламентирано от закона – чл. 236, ал. 2 във вр. чл. 273 ГПК и неспазването му води до процесуална незаконосъобразност на съдебния акт, а ако той е въззивен – поражда основанието по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК. Характеристиката на „правен” такъв, този въпрос би имал в случай, че въззивният съд е отрекъл задължението си по чл. 236, ал. 2 във вр. чл. 273 ГПК и е мотивирал това свое становище. Пред такава хипотеза обаче в процесния случай не сме изправени. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането дали е налице допълнителната предпоставки по т. 1 от същия законов текст, релевирана от касатора „Петрол” АД-гр. Ловеч.
В заключение, погрешното отъждествяване от ловешкото „Петрол” АД на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
При този изход на настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация искане за това, касаторът ще следа да бъде осъден – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да му заплати сума в размер на 1 890 лв. (хиляда осемстотин и деветдесет лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК, съгласно приложените по делото договор за правна защита и съдействие от 19.Х.2018 г., данъчна фактура № 374/19.Х.2018 г. и списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 859 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 11.ІV.2018 г., постановено по гр. дело № 1073/2018 г.
О С Ъ Ж Д А касатора „Петрол” АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], ул. „Търговска” № 12 /хотел „Ловеч”/ – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация „Дедакс” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище е адрес на управление в [населено място], ул. „Аксаков” № 24, ет. ІV, СУМА в размер на 1 890 лв. (хиляда осемстотин и деветдесет лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2