4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София, 30.01. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………………. и с участието на прокурора .……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 101 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 10909/21.Х.2016 г., подадена от [фирма]-София против разпореждане № 330 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 12.Х.2016 г., постановено по т. д. № 72/2016 г., с което е била върната касационната жалба на това дружество (с вх. № 6166 от 16.VІ.2016 г.) срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 58/9.V.2016 г.
Поддържайки общо оплакване за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, търговецът частен жалбоподател претендира отменяването му, а също и да се укажело на Бургаския апелативен съд „да даде ход на касационната жалба”. Инвокиран е довод, че даденото по реда на чл. 285, ал. 1 ГПК повторно указание е било практически „неизпълнимо”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното разпореждане за връщане на касационната жалба, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, какъвто обаче не бе констатирано да е надлежно приложен към писмения отговор. Инвокирани са доводи, че: „Видно от цялостното поведение на жалбоподателя, може да се направи извод, че същият шиканира процеса, като забавя целенасочено уведомяването си за постановените съдебни актове”, а също и че „в конкретния случай цели от собственото си недобросъвестно поведение да черпи права”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, настоящата частна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.
В процесния случай с молба вх. № 7706/20.VІІ.2016 г., адресирана до Апелативен съд-гр. Бургас и съдържаща изричното посочване „по т.д. № 72/2016г.”, дружеството настоящ частен жалбоподател е представило квитанция за внесена държавна такса в размер на 30 лв. Видно от съдържанието на последната е, че сума в размер на 30 лв. (тридесет лева) е била преведена по сметката на Върховния касационен съд за държавни такси, открита в БНБ, с конкретните пояснения, че сумата представлява държавна такса за „обжалване на решение по т.д. № 72/2016 г.” и внасянето й е за сметка на [фирма]. Неотбелязването в квитанцията, че въпросното търговско дело е „по описа на Бургаския апелативен съд” е послужило като основание за даване на повторно указание за представяне на друга квитанция с такова изрично отбелязване, а неизпълнението му е станало причина за връщане на касационната жалба срещу въззивното решение по горепосоченото дело: „на основание чл. 286, ал. 1 т. 2 ГПК”.
Разпореждането за връщане на касационната жалба е незаконосъобразно.
Видно от съдържанието на надлежно връченото на представител на търговеца настоящ частен жалбоподател съобщение от датата 18.VІІ.2016 г. е, че то включва указание за представянето на „бележка за внесена ДТ за допустимост в размер на 30лв.”. Същевременно няма данни по делото на същия търговец да е бил връчван препис от самото разпореждане на Бургаския апелативен съд от 17.VІІ.2016 г. с по-подробните негови указания относно реквизитите, които следвало да съдържа банковото бордеро. Поради това ще следва да се счита, че вносителят [фирма] е действал добросъвестно /арг. чл. 3 ГПК/ при изпълнението на това, дадено му по реда на чл. 285, ал. 1 ГПК указание с разпореждането на въззивния съд от 17.VІ.2016 г. Меродавно в случая е, че съгласно съдопроизводственото правило на чл. 283 ГПК касационната жалба се подава винаги „чрез съда, който е постановил въззивното решение”, а това в конкретната хипотеза позволява обективна проверка дали квитанцията за внесена по с/ка на ВКС сума в размер на 30 лв., на основание чл. 18 ал. 2, т. 1 от тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е във връзка с обжалването на точно онова решение, което Бургаският апелативен съд е постановил по своето т.д. № 72/2016 г. Ето защо е незаконосъобразно е било даването на последващо /повторно/ указание по реда на чл. 285, ал. 1 ГПК за представянето от касатора на друга квитанция, в текста на която да се съдържало изричното отбелязване, че т.д. № 72/2016 г. „е по описа на Бургаския апелативен съд”, чието неизпълнение да е повод за връщане на касационната жалба.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА разпореждане № 330 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 12.Х.2016 г., постановено по т. д. № 72/2016 г.
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на този въззивен съд – за по-нататъшни процесуални действия по надлежното администриране на подадената в срок касационна жалба (с вх. № 6166/16.VІ.2016 г.) на софийското [фирма] срещу постановеното по т. д. № 72/2016 г. по описа на Бургаския апелативен съд решение № 58/9.V.2016 г. при надлежно внесена по с/ка на ВКС държавна такса за произнасяне по допускане на касационното обжалване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 101 по описа за 2017 г.