4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
София, 05.10. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора……………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 2596 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1-във вр. чл. 130 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 2101 от 28.VІ.2015 г. на плевенското [фирма], подадена против определение № 14 на Великотърновския апелативен съд от 27.ІV.2015 г., постановено по ч. т. дело № 22/2015 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на този търговец срещу първоинстанционното определение № 770/16.Х.2014 г. на Плевенския ОС по т. д. № 142/2014 г. – за връщане на исковата молба на д-вото, заведена срещу ответницата Л. З. Ж. от [населено място], съдържаща в петитумната си част искане за „предаване на книгата на акционерите и регистъра на временните удостоверения, както и на приемо-предавателните протоколи за издадени поименни удостоверения на акционерите” на акционерното д-во ищец /по чл. 179, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 11 от Устава на същия търговец/.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение д-вото частен касатор претендира касирането му и постановяване на друго, от настоящата инстанция, с което: „да се допусне за съвместно разглеждане предявения от [фирма]-гр. П., ЕИК[ЕИК] насрещен иск”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на частното касационно обжалване както с твърдение за порок на атакувания съдебен акт по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, но също и с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, понеже „случаят” се явявал и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото при извършено от частния касатор „проучване за наличие на евентуално решени подобни съдебни дела на българския съд, не били открити сходни прецеденти”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Великотърновския апелативен съд настоящата частна касационна жалба на [фирма]-гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
1. По твърдението на частния касатор за порок на атакуваното въззивно определение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за недопустимостта, респ. – за нищожността на атакувания акт на въззивната инстанция. Само ако съществува вероятност този съдебен акт да страда от пороци по смисъла на чл. 281, т.т. 1 и 2 ГПК, ВКС е задължен да го допусне до касационно обжалване, като преценката за валидността или допустимостта му, ще се извърши с произнасяне по съществото на подадената частна касационна жалба.
В процесния случай оплакването за недопустимост на атакуваното въззивно определение е въведено от частния касатор [фирма] с довод, че процесуалната му недопустимост произтичала от „първата хипотеза на чл. 274, ал. 1 ГПК/т. 1: когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото/”. В действителност обаче, предмет на настоящето едностранно частно касационно пр-во е упражняване на инстанционен контрол по отношение на определение, за което изрично е предвидено обжалване в процесуалния закон, т. е. такова по т. 2 на чл. 274, ал. 1-във вр. чл. 130 in fine ГПК, а това обстоятелство изключва всяка вероятност постановеното в хода на този инстанционен контрол въззивно определение да е процесуално недопустим съдебен акт.
2. Относно релевираната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване:
Наличието на която и да е трите хипотези за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се преценява, ако касаторът не е изпълнил главното си задължение да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд. Съгласно мотивите към т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на горепосоченото ТР на ОСГК на ВКС, непосочването на релевантния въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – „без да се разглеждат сочените от частния касатор допълнителни основания за това” /в случая само това по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 14 на Великотърновския апелативен съд от 27.ІV.2015 г., постановено по ч. т. дело № 22/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1
2