5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
София, 27.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 613 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по две жалби, подадени от страните по спора, чието разрешаване е било предмет на решение № 1538 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 22.VІІ.2013 г., постановено по гр. д. № 1373/2013 г., с което – на основание чл. 288, ал. 11 КЗ – Гаранционният фонд е бил осъден да заплати на В. П. Д. и Г. Т. Ч. – двамата от [населено място], обезщетения за претърпените неимуществени вреди от смъртта на техния син Т. /на 19г./, загинал при ПТП на 6.ІІІ.2009 г., в размер на 125 000 лв. (сто двадесет и пет хиляди лева) за всеки един от двамата родители и ведно със законната лихва върху тези главници от завеждане на делото и до окончателното им изплащане Със същото въззивно решение са били отхвърлени претенциите на двамата ищци срещу Г. за присъждане на законната лихва върху главниците на дължимите им обезщетения за периода, предшестващ завеждане на делото в първата инстанция – от произнасянето на Ф. и до подаване на исковата молба (26.ІХ.2009 г. – 23.Х.2009 г., т.е. за 27 календарни дни).
Съвместната касационна жалба с вх. № 10120 от 20.ІХ.2013 г. на ищците В. П. Д. и Г. Т. Чернилски е подадена против отхвърлителната част от същото въззивно решение, отнасяща се до законите лихви върху присъдените им обезщетения, за периода, предшестващ завеждането на делото, като се поддържа общо оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, поради което се претендира частичното му касиране и уважаване на претенциите с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД с присъждане на всеки един от двата касатори на законна лихва върху главницата на дължимото му обезщетение с начален момент датата 26 септември 2009 г.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Д. и Чернилски обосновават приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си САС се е произнесъл в противоречие „с установената практика на ВКС” по материалноправния въпрос: „От кой момент Г. дължи законна лихва върху определеното от съда обезщетение, предвид разпоредбата на чл. 288, ал. 7 КЗ, установяваща срок за произнасянето му по претенцията на увреденото лице до 3 месеца, а в случай когато Г. се е произнесъл преди този срок, дължи ли се законната лихва от датата на произнасяне, а не от изтичане на 3-месечния срок?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по тази касационно жалба Г. писмено е възразил както по допустимостта й – с оглед просрочието й, както и поради постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част по иск, чиято цена е под законоустановения минимум от 5 000 лева, както и по основателността на общото оплакване за неправилност на същия съдебен акт, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съответно касационната жалба (с вх. № 9613 от 30.VІІІ.2013 г.) на ответния по исковете Г. е срещу осъдителната част на същото въззивно решение, като се подържат оплаквания за неговата необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила –предвид игнориране на защитното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия син на касаторите Д. и Ч.. Поради това се претендира отменяването на обжалваното въззивно решение, като неправилно, и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции.
В изложението си по чл. 284,у ал. 3, т. 1 ГПК Г. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част от решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1975 г., в РV № 1516/5.VІІ.2004 г. на ІV-то г.о. на ВКС по гр.д. № 1252/03 г.; в решение на ІV-то г.о. на ВКС по гр.д. № 2570/2004 г.; в решение на ІІІ-то г.о. по гр. д. № 1025/2010 г.; в решение № 1035/2005 г. на ІІ-ро т.о., както и в решение № 1131/2006 г. на ІІ-ро т.о. по въпроса: „За солидарната отговорност, която не е исково предявена”. Докато предвид „особено важното обществено значение на отношенията, свързани с режима на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” следва да се създаде практика, която да доведе до точно и еднакво прилагане на закона от съдилищата”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК двамата ответници по касационната жалба на Г. – В. П. Д. и Г. Т. Ч. от [населено място], писмено са възразили чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията му за наличие на всички отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, претендирайки за потвърждаването му в атакуваната негова осъдителна част. Инвокирани са доводи както за липсата на ясно и точно формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото, така и за неотносимост на съдебната практика, на която ГФ се позовава, към изложените от него твърдения и евентуално – основания за допустимост на касационния контрол.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, процесуално допустима е само касационната жалба на ответния по претенциите Г. фонд.
Съображенията, че съвместната касационна жалба на ищците В. П. Д. и Г. Т. Ч. ще следва да бъде оставена без разглеждане, както и че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване по жалбата на Г. фон, са следните:
1. По жалбата на В. П. Д. и Г. Т. Ч.:
Същата не е просрочена, тъй като препис от въззивното решение е бил връчен на пълномощника на подателите й на датата 5.ІХ.2013 г., а подаването й е станало в канцеларията на САС на 20.ІХ.2013 г. – т.е. в пределите на преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК.
Обективно кумулативно съединената с осъдителния иск по чл. 288, ал. 11 КЗ претенция на тези двама касатори срещу ГФ за лихви е обхващала както период отпреди завеждане на делото – с установена продължителност от 27 календарни дни, така и такъв, следващ подаването на исковата молба и до окончателното изплащане на присъдените им обезщетения. Относно главниците на претендираните обезщетения исковете са били уважени изцяло, с присъждането на по 125 000 лв. (сто двадесет и пет хиляди лева) на всеки един от тези двама касатори. При използване на достъпния в интернет лихвен калкулатор лихвата за забава върху всяка от тези две главници за периода, предшестващ завеждането на настоящето дело в първостепенния съд, възлиза на по 1 914.69 лв. (хиляда деветстотин и четиринадесет лева и шестдесет и девет стотинки). Този размер на цената на иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява по-нисък от установения в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК минимум от 5 000 лева. Следователно в тази си част постановеното от САС решение не подлежи на касационно обжалване.
2. По касационната жалба на Г. фонд:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са били уважени в пълен размер предявените от Д. и Ч. искове с правно основание по чл. 288, ал. 11 КЗ за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от процесното ПТП, вкл. ведно със законната лихва от завеждане на делото и до окончателното им изплащане, въззивната инстанция е приела, позовавайки се на произнасянето на І-во т.о. на ВКС с определение № 820/14.ХІІ.2012 г. по т. д. № 307/2012 г., както и с влязлото в сила по реда на чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК решение № 684 на САС от 16.VІ.2009 г. по гр. дело № 444/09 г. (което не е било допуснато до касационно обжалване, съгласно определение № 90/15.ІІ.2010 г. на І-во т.о. на ВКС по т. д. № 903/09 г.), че не съществува основание за ограничаване отговорността на ГФ настоящ касатор „по отношение на ищците”: тъй като тя е заместваща отговорността по чл. 226 КЗ и съответно също е функционално обусловена от отговорността на делинквента. А в хипотезата по чл. 53 ЗЗД за солидарната отговорност при множество делинквенти, когато всеки един от тях отговаря пред увреденото лице до пълния размер на обезщетението – независимо от квотата на своя каузален принос, същият принцип е приложим и по отношение на заместващо отговорните субекти: застраховател и Г. . Следователно произнасяне на САС с атакуваното решение по правния въпрос „за солидарната отговорност, която не е исково предявена” е в съгласие с практиката на съдилищата, вкл. тази на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 45 от 15.ІV.2009 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 525/2008 г.
В заключение, не се констатира наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, след като е налице задължителна съдебна практика на ВКС (постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 45/15.ІV.2009 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 525/08 г.) по релевирания от касатора ГФ правен въпрос, в съответствие с която е било постановено атакуваното въззивно решение в неговата осъдителна част.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК разноските ще следва да останат в тежест на всяка от страните по спора, така както са били направени.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1538 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 22.VІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 1373/2013 г. В НЕГОВАТА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ съвместната касационна жалба (с вх. № 10120/20.ІХ.2013 г.) на В. П. Д. и Г. Т. Ч. – двамата от [населено място] срещу горепосоченото въззивно решение В НЕГОВАТА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС само в частта, с която е оставена без разглеждане съвместната касационна жалба на В. П. Д. и Г. Т. Ч., а в останалата му част същото не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 613 по описа за 2014 г.