О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
София, 27.09.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……….…………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 160 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6789/19.ХІ.2018 г. на заличен от ТР търговец – варненското „Поллард” ООД, подадена чрез неговия ликвидатор против решение № 230 на Варненския апелативен съд, ТК, от 16.Х.2018 г., постановено по т. д. № 413/2018 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 260/4.ІV.2018 г. на ОС-Варна, ТК, по т. д. № 803/2017 г. С последното – на основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ – е било признато за установено, че с вписване от 29 май 2017 г. на Агенцията по вписванията с рег. № 20170529144238 по партидата на „Поллард” ООД-гр. Варна (в ликвидация) за заличаване на това д-во – поради приключена процедура по ликвидацията му, е било вписано несъществуващо обстоятелство.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно решение, заличеният варненски търговец претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който искът на съвместно предявения от Д. К. Д. и Б. Д. Д.- двамата от гр. Варна, да бъдел „отхвърлен като недопустим, а при условията на евентуалност – като недоказан”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 към жалбата дружеството неин подател обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК (в редакцията на този текст до изменението й със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27.Х.2017 г.), изтъквайки, че с атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в ППВС № 7/1965 г., така и в тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, по процесуалноправния въпрос: „За начина, по който се извършва преценка на събраните по делото доказателства и за задължението на съда да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност, да прецени всички доводи на страните, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка”. Същевременно „противоречиво решаван от съдилищата” и затова от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, бил материалноправният въпрос в атакуваното решение на Варненския апелативен съд, а именно: „”Следва ли ликвидаторът да уведоми неизвестните кредитори за ликвидацията на дружеството?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК двамата ответници по касация Д. и Б. Д. от [населено място] писмено са възразили чрез общия си процесуален представител по пълномощие от АК-Варна както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на бланкетното оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на платения адвокатски хонорар от общо 600 лв. (шестстотин лева)- съгласно приложените към отговора два идентични по съдържание договора за правна защита и съдействие. Инвокиран е довод, че формулираният в изложението на касатора въпрос „дали ликвидаторът следва да уведоми неизвестните кредитори за ликвидацията на дружеството” не може да обуслови допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на заличеното от ТР варненско „Поллард” ООД ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд, с което е бил уважен положителен установителен иск на Д. и Б. Д. от [населено място] срещу търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, въззивната инстанция е приела, че ликвидационната му процедура се е оказала приключена в нарушение на императивната разпоредба на чл. 273, ал. 1 ТЗ: доколкото назначената впоследствие за ликвидатор А. Р., в качеството й на „друго лице по см. на чл. 64 ГПК”, надлежно е получила на датата 20.ІV.2016 г. препис от искова молба на Д. и Б. Д. по друго, предшестващо ликвидацията, дело с предмет непозволено увреждане на техен недвижим имот (гр. дело № 3523/2016 г. по описа на ПС-Варна, ГК, 31-и с-в), поради което тя е била длъжна – на основание чл. 267, изр. 2-ро ТЗ – да отправи до тях писмена покана, като към „известни кредитори”, за да предявят вземанията си, което задължение тя, независимо от вменената й грижа да осъществява правомощията си като добър търговец /чл. 268, ал. 4 ТЗ/, не е изпълнила.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение формулираният материалноправен въпрос въобще не е бил предмет на произнасянето на въззивната инстанция с атакуваното решение, а единствено възпроизвежда известната защитна теза на касатора, докато релевираният в същото негово изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба т.нар. „процесуалноправен въпрос” се отнася изцяло до правилността на атакувания съдебен акт на Варненския апелативен съд по съществото на спора. Погрешното отъждествяване от касатора „Поллард” ООД на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. В заключение, както вече е имал случай да посочи настоящият състав на ВКС, въпросът дали е длъжен въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет искания, доводи и възражения на страните, ако те са своевременно направени, съобразени с инстанционната фаза на делото и по установения процесуален ред, не е дискусионен. Задължението на съда е пряко регламентирано от закона – чл. 236, ал. 2, във вр. чл. 273 ГПК и неспазването му има за резултат процесуална незаконосъобразност на съдебния акт, а когато той е въззивен – поражда касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК. Характеристиката на правен такъв, съгласно селективните критерии, въведени с т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., този въпрос би имал в случай, че въззивният съд е отрекъл задължението си по чл. 236, ал.2,във вр. ч(л. 273 ГПК и е мотивирал това свое становище. Пред така хипотеза обаче, в процесния случай не сме изправени.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от двамата ответници по касация искане за това, варненското „Поллард” ООД ще следва да бъде осъдено – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да им заплати разноски в размер на сумата от 600 лв. /по триста лева на всеки един от тях/, представляваща равностойността на платен хонорар за един техен адвокат от АК-Варна, съгласно приложените по делото два идентични договора за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 230 на Варненския апелативен съд, ТК, от 16.Х.2018 г., постановено по т. д. № 413/2018 г.
О С Ъ Ж Д А касатора „Поллард” ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр. Варна, район „Приморски”, ж.к „Чайка” – чрез неговия ликвидатор А. И. Рижова от същия град, [улица], ет. І, ап. № 1 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на двамата ответници по касация Д. К. Д., ЕГН [ЕГН], и Б. Д. Д., ЕГН [ЕГН] – двамата от гр. Варна, [улица], по 300 (триста лева) на всеки един от тях, които суми представляват равностойността на изплатения хонорар за един техен адвокат от АК-Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2