5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 710
София, 16.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………………………….……….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 778 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 7394 от 19.VІІ.2012 г. на застрахователя [фирма]-София, подадена против онази част от решение № 891 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 5.VІ.2012 г., постановено по гр. дело № 10488/09 г., с която д-вото е било осъдено – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ – да заплати на ищцата И. А П. от София сума в размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение (9 000 лв. + 6 000 лв.) за претърпените от нея неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.ХІ.2008 г., ведно със законната лихва от тази дата и до окончателното й изплащане, както и съдебно-деловодни разноски в размер общо на 602 лв..
Оплакванията на застрахователното д-во касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част в нарушение на материалния закон., поради което се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който прекият осъдителен иск на И. А. П. от София с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на всички направени от търговеца в инстанциите съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано като Раздел І от текста на жалбата, подателят й [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част на решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановките на т.т. 1 и 2 на ППВС № 7/30.ХІІ.1959 г., както и в тази по т. 9 на ППВС № 7/77 г. от 4.Х.1978 г., но също и в мотивите към постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение на състав от ІІ-ро г.о. на ВКС № 72 от 12.ІІІ.2010 г. по гр. д. № 905/09 г. по процесуалноправния въпрос: „Доказано ли е било с надлежни доказателствени средства, ангажирани в процеса, неговото /на застрахователя/ правоизключващо възражение относно наличието на „случайно деяние?” Същият правен въпрос бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, понеже решението на САС разкривало белезите на „правораздаване по симпатии”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация И. А П. от София писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна в производството пред САС, касационната жалба на застрахователя [фирма]-София, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 9 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ППВС № 7/77 г. от 4.Х.1978 г. застрахователят не дължи обезщетения на трети лица по застраховката „Гражданска отговорност”, когато уврежданията им са последица на непреодолима сила за застрахованото лице и той може да възразява, че увреждането е съпричинено от постарадалия, за да бъде приложен чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Докато според постановките на т.т. 1 и 2 от ППВС № 7/30.ХІІ.1959 г. отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия и тя се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. „Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай”, докато вината се предполага до доказване на противното.
За да уважи частично прекия иск на П. срещу застрахователното д-во настоящ касатор в размер на присъдената главница от общо 15 000 лв., въззивната инстанция е изложила обстойно мотивирани съображения защо не следва да бъде възприет вторият вариант от заключението на изслушаната по делото авто-техническа експертиза, основаващ се на свидетелските показания на водача на МПС В. Сл. Б. т. е. на прекия делинквент, избягнал наказателна отговорност за настъпване на процесното ПТП от 22.ХІ.2008 г. с причинените от него телесни повреди на ответницата по касация П. – предвид изрично направеното от нея искане по реда на чл. 343, ал. 2 във вр. ал. 1, б. „б” НК за прекратяване на образуваното срещу този водач на БМВ наказателно производство. Въпросното искане няма естеството нито на признание за изключителна вина за настъпването на произшествието, нито за съпричиняване на вредоносния резултат, а и според т. 5б от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 106/31.Х.1983 г. на ОСНК на ВС /до 1996 г./ по н. д. № 90/982 г., ако в опасната зона за спиране на МПС бъде увредено лицето, което е „създало опасността със своето неправомерно поведение”, налице е случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Но и според двата варианта на заключение на изслушаната по делото авто-техническа експертиза установеното в протокола на КАТ „навлизане на пътното платно” на П., като пешеходец, е при разрешен /зелен/ сигнал на светофарната уредба на кръстовището на [улица]и [улица]в столицата, т.е. липсва нейно „неправомерно поведение”, което да се преценява на плоскостта на това предотвратим ли е бил удара с управлявания от делинквента Б. лек автомобил или не. Следователно релевираният от застрахователя настоящ касатор процесуалноправен въпрос за „доказаността” на неговото правоизключващо възражение за наличие на „случайно събитие”, освобождаващо делинквента Б. и от отговорността по чл. 45 ЗЗД, не е бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните и приложени към изложението на касатора съдебни актове. Напротив, констатирано бе, че по същия правен въпрос решението на САС в атакуваната негова осъдителна част е постановено в стриктно съответствие с постановката по т. 5б на ТР № 106/31.Х.1983 г. на ОСНК на ВС /до 1996 г./ по н. д. № 90/1982 г.
В заключение, не е налице и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол по релевирани от застрахователя касатор процесуалноправен въпрос: именно защото съществува посочената задължителна практика на ВКС в горецитираното ТР на ОСНК относно „случайното деяние” по смисъла на чл. 15 НК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 891 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 5.VІ.2012 г., постановено по гр. дело № 10488/09 г. В НЕГОВАТА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ (досежно присъденото на основание чл. 226, ал. 1 КЗ в полза на И. А. П. от София застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считаното от датата на настъпване на процесното ПТП – 22.ХІ.2008 г., и до окончателното й изплащане).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 770 по описа за 2012 г.