Определение №216 от 16.5.2016 по ч.пр. дело №969/969 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 216
София, 16.05.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря…………..………………………………………. и с участието на прокурора ……………………………………….…., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 969 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК – във вр. чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 2682 от 18.ІV.2016 г. на варненското [фирма], подадена чрез двамата негови процесуални представители по пълномощие от САК против разпореждане на съдията докладчик от Варненския апелативен съд по т. д. № 490/2015 г., с което – на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК – е била върната касационната жалба на това д-во с вх. № (пощ. клеймо от 8.ІІІ.2016 г.) срещу постановеното по това дело въззивно решение № 16/13.І.2016 г.
Единственото оплакване на търговеца частен жалбоподател е за „неоснователност” на атакуваното разпореждане, като в тази връзка се инвокира довод, че даденото му по реда на чл. 285, ал. 1 ГПК указание за внасяне на дължимата държавна такса по с/ка на ВКС /в размер на 30 лв./ било изпълнено своевременно – в последния ден от едноседмичния срок, независимо, че удостоверяващият това обстоятелство банков документ бил представен в канцеларията на въззивния съд по делото два дена по-късно.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Варненския апелативен съд настоящата частна жалба на Варна ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Единственият довод на търговеца частен жалбоподател за „неоснователност” на атакуваното разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК настоящият състав на ВКС преценява като бланкетно оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на този съдебен акт.
Съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. В процесния случай, с разпореждане № 559/12.ІІІ.2016 г., на подалото касационна жалба срещу постановеното от Варненския апелативен съд ТК, решение № 16/13.І.2016 г. по т. д. № 490/2015 г. [фирма]-гр. Варна са били дадени надлежни указания по реда на чл. 285, ал. 1 ГПК за внасянето по с/ка на ВКС на дължимата първоначална такса от 30 лв. с изричното посочване в него, че в пределите на същия този срок той следва „да представи доказателства” за изпълнението на това указание. Щом като точният смисъл на първоначалното указание е бил не за внасянето на таксата по сметка на ВКС в пределите на дадения срок по чл. 285 ГПК, а за представянето до изтичане на същия в канцеларията на ТК на Варненския апелативен съд на съответния документ (банково бордеро/платежно нареждане), включващ „номера на конкретното дело и по описа на кой съд е същото, като основание за плащане”, оплакването за незаконосъобразност на атакуваното в настоящето частна пр-во разпореждане за връщане на касационната жалба се явява неоснователно. В този смисъл е и постановеното в частно касационно пр-во по чл. 274, ал. 3 ГПК Опр. № 973/23.ХІІ.2010 г. на състав от І-во т.о. на ВКС по ч. т. дело № 844/2010 г., представляващо задължителна практика.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 728/4.ІV.2016 г. на съдията докладчик от Варненския апелативен съд по т. д. № 490/2015 г., с което – на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК – е била върната касационната жалба с вх. № 1641/10.ІІІ.2016 г. (пощ. клеймо от дата 8.ІІІ.2016 г.) на варненското [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против постановеното по това дело въззивно решение № 16/13.І.2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Scroll to Top