О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 831
С., 25.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………..………………..……., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 4280 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по две частни жалби, подадени против определение № 260 на тричленен състав на ВКС, ТК, Първо отделение, от 27.ІХ.2013 г., постановено по ч. т. д. № 2999/2013 г., с което е била оставена без разглеждане както касационната жалби на ЕТ С. В. З. от С., действащ с фирмата „З.-С. З.”, така и касационната жалба на софийското [фирма] срещу решение № 359/28.ІІ.2013 г. на САС, ГК, 8-и с-в по гр. дело № 4581/2011 г.: за солидарното осъждане на тези двама търговци да заплатят на ищеца А. Н. М. от Б. сумата 9 100 лв. (девет хиляди и сто лева), претендирана като частичен иск от общо 61 000 лв., като обезщетение за лошокачествено изпълнени СМР по договор от 1 юни 2002 г. и предхождащия го договор с д-вото за осъществяване на независим строителен надзор от 29 май с. г.
В частната жалба на [фирма]-С. с вх. № 9341/14.Х.203 г. се поддържа общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение на предходния тричленен състав на ВКС, като се претендира отменяването му и връщане на делото на същия съдебен с-в: с оглед произнасяне по приложното поле на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК. Инвокирани са доводи, че след като във финалната част от диспозитива на обжалваното пред ВКС въззивно решение САС изрично бил указал на страните по спора, че неговият съдебен акт подлежи на касационен контрол, то пр-вото по чл. 288 ГПК е било неоснователно прекратено – наред с обстоятелството, че атакуваното въззивно решение било постановено по гражданско, а не по търговско дело.
Съответно в частната жалба на едноличния търговец С. В. З. с вх. № 9463/16.Х.2013 г. се поддържа оплакване за необоснованост на атакуваното прекратително определение: „тъй като вероятно съставът на ВКС не е взел предвид всичките относими обстоятелства по това продължително дело”. С оглед това З. претендира отменяването му (вкл. и в частта му относно разноските) и връщане на делото за разглеждане на касационната му жалба от друг състав на ВКС, който да бъде от гражданската, а не от търговската колегия на същия, позовавайки се на факта, че е извършил строителство по граждански договор за изработка, докато с ответното по този осъдителен иск д-во ищецът М. имал сключен отделен договор за осъществяване на строителен надзор.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по тези две частни жалби А. Н. М. от Б. писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие по основателността на развитите във всяка една от тях оплаквания за неправилност на атакуваното определение на ВКС, слагащо край на пр-вото по чл. 288 ГПК, като в тази връзка той претендира за потвърждаването му, споделяйки решаващия мотив, че разграничителния критерий по отношение на това дали едно дело е „гражданско” или „търговско” са неговите страни и предмет, а не процесуалния ред, по който то е било разглеждано в по-долните инстанции.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадени от надлежна страна /касатор/ в прекратеното пред ВКС пр-во по чл. 288 ГПК, те ще следва да се преценяват поотделно като процесуално допустими.
1. По частната жалба на [фирма]-С.:
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Към посочването във финалната част от диспозитива на обжалваното пред предходния тричленен състав на ВКС въззивно решение, а именно че то подлежало на касационен контрол, не може да се прилага по аналогия правилото на чл. 62, ал. 3 ГПК, отнасящо се изключително до хипотезата на погрешно определен от съда по-дълъг срок от този, установен в закон, за извършване на конкретно процесуално действие. Следователно преценката на въззивния съд за обжалваемост на неговия съдебен акт по съществото на спора не обвързва по никакъв начин касационната инстанция. Определящите критерии са два: предметът на делото и цената на иска, по който съответното въззивно решение е било постановено.
Изводът, че в процесния случай се касае за търговско, а не за гражданско дело, предходният тричленен състав на ВКС е обосновал с обстоятелството, че негов предмет са били претенции за обезщетение за лошо изпълнение на строителни работи по договор, сключен с търговско дружество – [фирма] и че именно „търговското качество на тази страна придава търговски характер на делото”.
Разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ЗУТ изисква императивно взаимоотношенията между участниците в строителството да се уреждат с писмени договори, т.е. формата на такава сделка е ad solemnitatem (за валидност) – в съответствие с положението по чл. 293, ал. 1 ТЗ, че за действителността на търговската сделка е необходима писмена форма или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Като „възложител”, на датата 1.VІ.2002 г. ищецът М. е сключил писмен „Договор за строителство” с първия ответник, посочен в исковата му молба – строителния предприемач С. З., наричан там „изпълнител”, като редом с подписа си последният, на основание задължението си по чл. 13 във вр. чл. 59 ТЗ, е поставил и печат със своето фирмено наименование: „З.-С. З.”, т.е. действал е като едноличен търговец по смисъла на чл. 56 ТЗ. Видно от данните по делото е и обстоятелството, че три дена по-рано, същият възложител е сключил с втория ответник по неговия осъдителен иск (софийското [фирма]) „Договор за независим строителен надзор”. По аргумент за противното от текста на чл. 160, ал. 1 ЗУТ упражняващият независим строителен надзор не е участник „в процеса на строителството”, но съгласно чл. 167 и чл. 168, ал. 7 ЗУТ лицата, които упражняват строителен надзор, задължително са търговци /дружества или ЕТ/ и „те носят солидарна отговорност със строителя за щети, причинени от неспазване на техническите правила и нормативи и одобрените проекти”. В заключение, съгласно чл. 287 ТЗ, разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и „не следва друго от този закон”. Ето защо е правилен /законосъобразен/ решаващия извод на предходния тричленен състав на ВКС в атакуваното прекратително определение, че обжалваното пред него въззивно решение е било постановено по търговско дело с цена на иска под 10 000 лв. Ангажираната солидарна отговорност на двамата ответници търговци следва от действията им по занятие, обективирани в процесните два писмени договора от датите 29 май и 1 юни 2002 г., представляващи търговски сделки, а претенцията на възложителя на строителството М. е относно последвало и по всяка една от двете неточно изпълнение.
2. По частната жалба на ЕТ С. В. З., действащ с фирмата „З.-С. З.”:
Разгледана по същество тази частна жалба също е неоснователна.
Наред с всичко изложено по-горе по първата частна жалба на търговското д-во, упражнявало строителен надзор, ще следва да се отбележи още и следното: Ирелевантно за определяне характера на делото, по което е било постановено обжалваното пред ВКС решение на САС, е обстоятелството, че както пред първостепенния, така и пред въззивния съд, исковото пр-во е протекло по правилата на отменения процесуален закон /арг. § 2 от ПЗР на ГПК в сила от 30 май 2008 г./ – доколкото понятието „търговско дело” е познато на юриспруденцията и преди датата 1 март 2008 г. Отделно от това по отношение процесния договор за изработка, сключен на 1.VІ.2002 г. със строителния предприемач З. в качеството му на [фирма], не е приложимо изключението, визирано в текста на чл. 318, ал. 2 ТЗ, отнасящо се до търговската продажба. Меродавно е, че към датата на сключване на договора за строителство настоящият частен жалбоподател З. е бил регистриран като ЕТ по фирмено дело № 9557/2000 г. по описа на СГС, видно от служебна справка по търговския регистър.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260/27.ІХ.20013 г. на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 2999/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2