О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
С., 10.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……….………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 2878 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 470 от 21.І.2013 г. на [фирма]-С., подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 13 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 9.І.2013 г., постановено по т. д. № 886/2011 г., с която денят 26 септември 2009 г. е бил определен за начална дата на неплатежоспособността на едноличния търговец длъжник Н. И. К. със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], осъществяваща стопанска дейност под фирменото наименование „Н.-Н. К.”.
Като се позовава на качеството си на трето лице имащо вземане към ответницата в пр-вото по несъстоятелност, което е обезпечено с ипотека, Банката касатор поддържа общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на въззивното решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ в посочената част, претендирайки частичното му касиране и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция досежно релевантната за състоянието на неплатежоспособност на този ЕТ дата, която да е „съобразена към датата на съдебното решение за откриване на пр-во по несъстоятелност от длъжника”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК кредитната институция касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с обжалваната част от решението си Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по противоречиво решавания от съдилищата материалноправен въпрос за критериите, по които следва да се определя началната дата на неплатежоспособност на търговец-длъжник, а същият въпрос бил от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация [фирма] от [населено място], действаща в качеството й на кредитор подал молбата по чл. 625 ТЗ, писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК единствено по основателността на оплакванията в жалбата на Банката за неправилност на атакуваното въззивно решение, определящо 26.ІХ.2009 г. като начало на състоянието на неплатежоспособност на търговеца длъжник [фирма] – с Резбарци, [община].
Ответницата по касация /и по молбата с правно основание по чл. 625 ТЗ/ Н. Ив. К., действаща като [фирма], не е ангажирала свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по оплакването за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова част относно началната дата на неплатежоспособността й.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 633, ал. 1 ТЗ, касационната жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Търговецът настоящ касатор / [фирма]-С./ няма процесуална легитимация да атакува постановеното от въззивния съд решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ.
Първоинстанционното т.д. № 349/2010 г. по описа на Кърджалийския ОС е било образувано по молба с правно основание по чл. 625, предл. 3-то ТЗ, т.е. подадена от кредитор със седалище в [населено място], която е била отхвърлена. Съответно приключилото пред Пловдивския апелативен съд с решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ второинстанционно пр-во е било образувано по въззивната жалба на кредитора-молител [фирма]-гр. Г.. Следователно, подавайки жалба срещу въззивното решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, Банката настоящ касатор неправилно е тълкувала разпоредбата на чл. 613а, ал. 2 ТЗ. С този текст законодателят е предвидил възможността за въззивно обжалване на решенията по чл. 630 и ТЗ и чл. 632 ТЗ и от трети, неучаствали в първоинстанционното пр-во лица, но изключението не се отнася и досежно иницииране на касационно производство. В заключение, процесуално легитимирани да атакуват с касационна жалба горепосочените две решения в производството по несъстоятелност са само лицата, имащи качеството на главни страни в производството пред Пловдивския апелативен съд, докато кредитната институция не е придобивала такова качество.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ – като процесуално недопустима – касационната жалба с вх. № 470 от 21.І.2013 г. на [фирма]-С. /Е.[ЕИК]/, подадена против онази част от решение № 13 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 9.І.2013 г., постановено по т. д. № 886/2011 г., с която денят 26.ІХ.2009 г. (двадесет и шести септември през две хиляди и девета година) е бил определен като начална дата на неплатежоспособността на длъжника [фирма] /Е.[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [община].
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по делото, както и на търговеца настоящ касатор [фирма]-С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2