О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 01.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1861 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5830 от 28.ІІІ.2018 г. на „Булинтра” АД-София, подадена чрез неговия управител против решение № 2567 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 8.ХІІ.2017 г., постановено по т. д. № 1588/2017 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 5403/20.Х.2016 г. на Благоевградския ОС, ГК, 7-ми с-в, по т.д. № 25/2016 г.: за отхвърлянето на иска на дружеството настоящ касатор с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД /във вр. чл. 37 от Закона за общинската собственост/, предявен срещу ответната община Благоевград, чиито предмет е било прогласяването за нищожно на подписаното помежду им Допълнително споразумение от 11 юли 2006 г. към договор № 115/9.ХІ.1995 г. за отстъпване право на строеж.
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му изцяло и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й „Булинтра” АД обосновава приложно поле на касационния контрол както с „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно решение /чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК/, така и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в тълкувателни решения и постановления на ВКС и на Върховния съд /до 1996 г./, така и в две, постановени по реда на чл. 288 ГПК, определения на състав на Второ отделение от неговата търговска колегия, по следния процесуалноправен въпрос:
„Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба основания и доводи за отмяна?”;
Докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се явявало произнасянето на въззивната инстанция по следните три материалноправни въпроса:
1./ „Било ли е задължително провеждането на тръжна процедура за учредяване правно на строеж върху конкретния общински недвижим имот при действието на цитираната във въззивната жалба нормативна уредба, предшествала приемането на Закона за общинската собственост?”
2./ „Приложима ли е нормата на чл. 37 ЗОбС по отношение на реда за изменение на договорните условия и на съдържанието на учреденото право на строеж върху общински имот, когато договорът с такъв предмет е бил сключен преди влизането в сила на този специален закон?”
3./ „В хипотезата на отрицателен отговор на предходните два материалноправни въпроса, когато по волята и въз основа на решение на Общинския съвет право на строеж върху общински имот е учредено след проведен търг или конкурс, допустимо ли е изменение на договора за суперфиция, респ. – на съдържанието на правото на строеж и на престацията на суперфициаря, по свободно усмотрение на страните и независимо от условията на проведената тръжна или конкурсна процедура?”
Ответната по касация община Благоевград не е ангажирала становище на своя кмет нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на „Булинтра” АД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд за отхвърляне на установителния иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД- във вр. чл. 37 ЗС, въззивната инстанция е приела, че процесното Допълнително споразумение от 11.VІІ.2006 г., макар и сключено при действието на Закона за общинската собственост (в сила от 1 юни 1996 г.) се отнася до изменения касателно дължимата от приобретателя на ограниченото вещно право в основен договор за учредяване право на строеж върху общинска земя, датиращ от 9.ХІ.1995 г., следователно предхождащ действието на този специален закон, което е за в бъдеще, а не – ex tunc. В тази връзка съставът на САС надлежно е съобразил разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗОбС /във вр. чл. 3, ал. 3 ЗОбС – бел. на ВКС/, според която започнатите производства за учредяване на вещни права върху имоти, които са частна общинска собственост, се довършват по досегашния ред.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първият /т.нар „процесуалноправен” въпрос/, формулиран в изложението по чл. 24, ал. 3 ГПК към жалбата на „Булинтра” АД, се отнася изцяло до правилността на атакуваното въззивно решение, докато останалите три въпроса са извън предмета на спора по делото и следователно имат само хипотетичен характер. Ето защо, при липса на главното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от двете релевирани от търговеца настоящ касатор допълнителни предпоставки /в случая по т. 1 и по т. 3 на същия законов текст/.
В заключение, атакуваното въззивно решение не е и очевидно неправилно, тъй като нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (т.е. САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2567 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 8.ХІІ.2018 г., постановено по т. д. № 1588/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2