О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
С., 21.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 288 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5867 от 8.ХІІ.2011 г. на варненското [фирма], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие против решение № 228 на Варненския апелативен съд, ТК, от 27.Х.2011 г., постановено по т. д. № 440/2011 г., с което е било изяло потвърдено първоинстанционното решение № 367 на Варненския ОС от 21.ІV.2011 г. по т. д. № 725/2010 г.: за отхвърлянето му, като неоснователен, на осъдителен иск на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 82-във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу ответника И. Д. Й. от [населено място] за заплащане на сума в размер на 112 578.73 лв., претендирана като обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на задължения на последния като наемодател по сключен помежду им договор за ползване на магазинно помещение от 12.V.2006 г. и представляваща разлика между оборота на този търговски обект за една година /в периода 7.VІІ.2007 г.-7.VІІ.2008 г./ в размер на 282 876.40 лв. и оборота на същия магазин за следващата година /съответно до датата 7.VІІ.2009 г./ в размер на 170 297.67 лв.
Оплакванията на касатора [фирма]-гр. В. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила относно дължимата преценката на събрания по делото доказателствен материал. Поради това търговецът претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който осъдителният иск срещу ответника наемодател И. Д. Й. да бъде уважен в предявения по делото размер, ведно със законната лихва върху главницата на търсеното обезщетение, считано от завеждане на делото /19.ІV.2012 г./ и до окончателното й изплащане, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на дружеството бъдат присъдени и всички направени в процеса разноски, вкл. изплатеното адвокатско възнаграждение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК търговецът касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение Варненският апелативен съд се е произнесъл по материално- и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: „Дали следва да се предяви с отделен иск, в отделно исково производство или следва да бъде разгледана в същия исков процес претенцията на ищеца за нищожност /унищожаемост/ на сключения договор за наем, произтичаща от нови обстоятелства /нови доказателства/, узнати в хода на вече започнатия процес по иска за обезщетение на претърпени вреди вследствие виновно неизпълнение на задължения на ответника по посочения договор за наем”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация И. Д. Й. от [населено място] писмено е възразил чрез процесуалния си представител по пълномощие единствено по основателността на изложените в жалбата на търговеца оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 600 лв., съгласно приложен договор за правна защита и съдействие.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли иска на търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 82-във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД въззивната инстанция е приела въз основа на данните по делото, че едноседмичната забава в предаване фактическата власт върху наетото магазинно помещение през 2006 г. не се намира в причинна връзка и поради това не е могла да се отрази на търсената разлика в оборотите на търговския обект, реализирани в съпоставяните два последователни едногодишни периода, считано от датата 7.VІІ.2007 г.
Отделно от това е било констатирано от Варненския апелативен съд, че фактическото твърдение на търговеца настоящ касатор за предизвикана едностранно от наемодателя Й. промяна на предмета на процесния наемен договор е било доразвито в допълнителна негова искова молба, с наведени в нея нови обстоятелства, отнасящи се до сключване на сделката, „които обаче са относими към друг иск, какъвто не е предявен, поради което съдът не ги разглежда”. Налице е отрицателен извод, направен на плоскостта на чл. 212 ГПК, относно факта, че до приключване на първото заседание за разглеждане на делото пред Варненския ОС ищецът настоящ касатор не е предявявал инцидентен иск за прогласяване нищожност или за унищожаване на сключения на 12 май 2006 г. с ответника Й. договор за наем на процесното магазинно помещение. Следователно произнасянето на въззивната инстанция е било не по правен, а по един изцяло фактически въпрос: предявен ли е бил своевременно /в първото заседание за разглеждане на делото пред първостепенния съд/ инцидентен иск, по съществото на който този съд да е трябвало да се произнесе с решението си по спора. По никакъв начин произнасянето н Варненския апелативен съд по този факт не може да се приравни на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който да е бил разрешен в обжалваното въззивно решение: като надлежно включен в предмета на спора и затова обусловил правните изводи на решаващия съд по това дело.
При отсъствието на друг ясно и точно формулиран в изложението на касатора релевантен въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, обсъждане наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол се явява безпредметно. Развитите в останалата част от изложението на дружеството към жалбата му оплаквания се отнасят до веднъж въведени със същата твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствени правила – касационно отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, което обаче не може да се отъждествява с основание за допустимост на касационното обжалване.
В заключение, при този изход на делото в настоящето производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното искане за това на ответника по касация И. Д. Й. от [населено място] ще следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева. Доказателството, че такива реално са били направени, представлява приложеният към отговора му по жалбата договор за правна защита и съдействие № В 155816 на В. адвокатска колегия от датата 20.ІІ.2012 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 228 на Варненския апелативен съд, ТК, от 27.Х.2011 г., постановено по т. д. № 440/2011 г.
О С Ъ Ж Д А варненското [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със съдебен адрес: [населено място], [улица], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК, да заплати на И. Д. Й., ЕГН [ЕГН], от същия град със съдебен адрес: [улица]-партер, СУМА в размер на 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща направени от последния разноски за настоящето пр-во по чл. 288 ГПК за възнаграждението на един негов адвокат от АК-В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2