Определение №206 от 9.5.2016 по ч.пр. дело №858/858 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 206
София, 09.05.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря …………………..…..……. и с участието на прокурора …………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 858 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 895 от 3.ІІ.2016 г. на [фирма]-гр. С., подадена чрез двамата негови процесуални представители по пълномощие от САК и от АК-Бургас против определение № 16 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 13.І.2016 г., постановено по т. д. № 801/2015 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на това д-во срещу онази част от решение № 343/15.ІХ.2015 г. на Старозагорския ОС, ТК, по т. д. № 373/2009 г., с която първоинстанционното производство е било прекратено по двата инцидентни установителни иска, предявени от ответника настоящ касатор срещу ищцовото [фирма]-гр. Ст. Загора, с предмет:
1./ Неосъществяване на правоотношение по законосъобразна процедура за унищожаване на Временно удостоверение № 1, както и за несъществуването на акт на органите на [фирма], постановяващ или реализиращ унищожаването на същото у-ние, като елемент от фактическия състав на правоотношението;
2./ Неосъществяване на правоотношение – предвид отсъствие на предпоставките и на правно основание за иницииране, провеждане и реализиране по издаване на Временно удостоверение № 2 (ВУ № 8/9.ІV.2004 г.), като заместваща Временно удостоверение № 1 заповедна ценна книга, вкл. нереализиран акт на [фирма] по издаването й, като елемент от фактическия състав на правоотношението.
Поддържайки оплаквания за постановяване на обжалваното въззивно определение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, търговецът частен касатор претендира касирането на този съдебен акт и „връщане на делото за разглеждането на жалбата по същество”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма]-гр. С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по седем процесуално- и материалноправни въпроса, „специфични за конкретното дело и от значение за изхода на въззивното производство”.
Ответното по частната касационна жалба [фирма]-гр. Стара Загора не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е била подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Пловдивския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-гр. С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
С атакуваното въззивно определение по същество е бил потвърден последващ, обективиран в решението му, отказ на първостепенния съд /ОС-Стара Загора/ да приеме за съвместно разглеждане предявени от ответното в образуваното пред него по реда на чл. 74 ТЗ исково пр-во търговско дружество два инцидентни установителни иска с горепосочения предмет.
Съгласно т. 7, б.„а” от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1 от 9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., отказът на първоинстанционния съд да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск не подлежи на обжалване. Следвало е поради това във финалната част от диспозитива на първоинстанционното решение № 343/15.Х.2015 г. , постановено по т.д. № 373/2009 г., съставът на Старозагорския ОС изрично да укаже, че в прекратителната си част то не е подлежало на инстанционен контрол пред по-горен съд.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх. № 895/3.ІІ.2016 г. на [фирма]-гр. С., подадена чрез двамата негови процесуални представители по пълномощие от САК и от АК-Бургас против определение № 16 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 13.І.2016 г. постановено по т. дело № 801/2015 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 858 по описа за 2016 г.

Scroll to Top