О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
С.,18.04. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….…., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 1288 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по четири частни касационни жалби с вх. №№ 768, 769, 770 и 772 – всички от датата 23.І.2013 г., подадени от търговците [фирма]-гр. В. Т., [фирма]-гр. В. Т., [фирма]-гр. П., област Т. и [фирма]-гр. В. Т. против определение № 713 на Великотърновския ОС, ГК, от з.з. на 19.ХІІ.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 1510/2012 г., с което е било потвърдено първоинстанционното разпореждане № 1966/9.VІІІ.2012 г. на Районен съд-В. Т. по ч. гр. дело № 3270/2012 г. по чл. 419 ГПК. С последното е било разпоредено четиримата търговци настоящи частни касатори, заедно с [фирма]-гр. В. Т. и с физическото лице М. С. М. от същия град, солидарно да заплатят незабавно на [фирма]-С. сума в размер на 166 942 E. /сто шестдесет и шест хиляди деветстотин четиридесет и две евро/, от която 158 680.54 евро – главница по договор за кредит от 5.ІІІ.2007 г. и последващи анекси към него, а сумата 4 312.66 евро и разликата до пълния размер на вземането от 3 948.80 евро – съответно редовна и санкционираща, („наказателна”) лихва за един и същ период: 30.ІІІ.2012 г. – 7.VІІІ.2012 г., както и ведно със законната лихва върху горепосочената главница на кредита, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК /8.VІІІ.2012 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на четиримата частни касатори са идентични: за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, поради което те претендират касирането му, а също и отмяна на потвърденото с него първоинстанционно разпореждане по чл. 419 ГПК и присъждане на направените от всяко д-во разноски за трите инстанции, вкл. изплатеният от всеки от търговците адвокатски хонорар за един адвокат.
В изложенията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към всяка от жалбите гореизброените четири търговски дружества настоящи частни касатори обосноват по идентичен начин приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Великотърновският ОС се е произнесъл по противоречиво решавания от съдилищата материалноправен въпрос за съдържанието на понятието „извлечение от счетоводни книги” – по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК, докато процесуалноправният въпрос „относно приложимостта на реда за обжалване на разпореждането по чл. 419 ГПК” бил от значение за точното прилагане на закона и за ра0звитието на правото.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма]-С. писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие не само по допустимостта на частното касационно обжалване, но и по допустимостта на всяка от процесните четири частни касационни жалби, насочени към атакуване на неподлежащо на касационен контрол въззивно определение.
Ответното по касация [фирма]-гр. В. Т., така както и ответникът по касация М. С. М. от същия град (като поръчител по процесния договор за кредит), не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на релевираните във всяка от четирите частни касационни жалби оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар всяка една от четирите частни касационни жалби да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е била подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Великотърновския ОС, всички те ще следва да се преценяват като процесуално недопустими.
Съображенията за оставянето им без разглеждане са следните:
С обжалваното от четиримата търговци определение Великотърновският ОС, произнасяйки се на основание чл. 419 ГПК, е потвърдил разпореждането за незабавно изпълнение, съдържащо се в Заповед № 1966/9.VІІІ.2012 г, издадена по реда на чл. 418-във вр. чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК по ч. гр. дело № 3270/2012 г. на Районен съд-Велико Търново. Този акт на въззивната инстанция обаче, не попада в кръга на определенията, подлежащи на инстанционен контрол пред ВКС. Това е така понеже определенията, с които въззивен съд се произнася по частна жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ от лимитативно изброените в чл. 417 ГПК, не попадат в нито една от двете хипотези по чл. 274, ал. 3 ГПК: те нито са преграждащи по-нататъшния ход на заповедното пр-во, нито с тях се дава разрешение по същество на това производство. Многократно ВКС се е произнасял в смисъл, че определението по допускане/недопускане на незабавно изпълнение няма отношение към развитието на делото, а единствено към изпълнението на присъденото по това дело вземане. След като такова въззивно определение не подлежи на последващ контрол, атакуваното от четиримата търговци частни касатори представлява влязъл в сила съдебен акт от датата на неговото обявяване. Ирелевантно е погрешното посочване във финалната част от диспозитива на постановеното от Великотърновския ОС определение по ч. гр. дело № 1510/2012 г., че то подлежало на обжалване пред ВКС, щом обективно не се създава висящност на касационното производство. След като с настоящето определение всъщност само се констатира фактът, че е бил обжалван съдебен акт на въззивен съд, неподлежащ на касационен контрол, то е с окончателен и характер и не може да бъде атакувано пред друг състав на ВКС по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх. № 768/23.І.2013 г. на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], подадена против определение № 713 на Великотърновския окръжен съд, ГК, от з.з. на 19.ХІІ.2012 г. постановено по ч. гр. дело № 1510/2012 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационната жалба с вх. № 769/23.І.2013 г. на [фирма] /ЕИК / със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], подадена против определение № 713 на Великотърновския окръжен съд, ГК, от з.з. на 19.ХІІ.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 1510/2012 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх. № 770/23.І.2013 г. на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], област Т., [улица], подадена против определение № 713 на Великотърновския окръжен съд, ГК, от з.з. на 19.ХІІ.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 1510/2012 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх. № 772/23.І.2013 г. на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], подадена против определение № 713 на Великотърновския окръжен съд, ГК, от з.з. на 19.ХІІ.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 1510/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2