4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
София, 20.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………….……….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2348 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 13243 от 26.VІІ.2017 г. на „Застрахователно дружество [фирма]-София, подадена против онази част от решение № 1428 на Софийския апелативен съд, ГК, VІІІ-и с-в, постановено на 19.VІ.2017 г. по гр. дело № 5651/2016 г., с която първоинстанционното съдебно решение е потвърдено в осъдителната му част за сумата над размера от 50 000 лв. до размера от по 99 000 лв. за всеки един от двамата ищци и в частта, с която допълнително са присъдени сумите от още по 41 000 лв. за всеки един от тях или до пълния размер от по 140 000 лв. за всеки от ищците, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 2.VІІІ.2013 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която дружеството е било осъдено да заплати разноски по делото.
Оплакванията на застрахователя настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваните две негови осъдителни части както в нарушение на материалния закон /чл. 52-във вр. чл. 51, ал. 2 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 235, ал. 2 ГПК/, но също „и в противоречие с практиката на ВКС”. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който присъдените на двамата ищци застрахователни обезщетения на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) да се намалят до суми от по 100 000 лв. за всеки един от тях, а при отчитане равноценния принос /от 50%/ на наследодателката им за съпричиняване настъпването на процесните техни неимуществени вреди, реално да се намалят още наполовина, т.е. до размер на 50 000 лв. за всеки ищец. Инвокиран е довод, че: „Същността и целта на застрахователното обезщетение е в някаква степен и доколкото е възможно да възмезди увредените лица за претърпените от тях болки и страдания от преживяната загуба, а не да ги обогати и да повиши личния им стандарт на живот абсолютно неоправдано”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата застрахователното дружество неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваните две осъдителни части от решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 17/1963 г. и в ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г., а също и в две, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от ІІ-ро т.о., по следите три „материалноправни” въпроса:
1./ „При постановяване на съдебното решение съобразени ли са критериите, въведени с ППВС № 17/1963 г., относно отчитане наличието на съпричиняване от страна на пострадалата за настъпилите вредоносни последици и причинно-следствената връзка между нейното поведение и настъпилите вреди?”;
2./ „Законосъобразен и правилен ли е изводът на съда, че не е налице съпричиняване за настъпилия вредоносен резултат, въпреки безспорно събраните доказателства в обратна посока?”;
3./ „При постановяване на съдебното решение съобразени ли са критериите, въведени с ППВС № 4/1968 г. и правилно ли е приложена разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД относно определяне на размера на справедливото обезщетение?”
Същите три материалноправни въпроса се явявали такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК двамата ответници по касация от [населено място], [община], писмено е възразили чрез общия свой процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваните от застрахователя две негови осъдителни части, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на сумата от общо 4 800 лв., представляваща изплатен адвокатски хонорар: съгласно приложените по делото договор за правна защита и съдействие № А-589032/20.VІІ.2017 г., пълномощно и списък по чл. 80 ГПК. Инвокиран е довод, че: касаторът няма формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, решен в противоречие с посочената съдебна практика”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, касационната жалба на „Застрахователно дружество [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разяснение в процесния случай може да се констатира, че всеки един от трите, формулирани в изложението по чл.284, ал. 3 към касационната жалба, е такъв, който изцяло се отнася „до правилността” на решението на САС в атакуваните две негови осъдителни части, т.е. той не е елемент от същинското произнасяне на въззивната инстанция с този неин акт по съществото на спора. По необходимост тази констатация налага извод, че погрешното отъждествяване от застрахователя настоящ касатор на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
В заключение, ноторно е, че трите допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК са установени от законодателя алтернативно. Затова евентуалното наличие на една от тях изключва a priori приложението на останалите две както обосновка на касационния контрол. В процесния случай това буквално означава, че твърдението на застрахователя касатор за съществуване на задължителна практика на ВКС, в противоречие с която да е било постановено въззивното решение в атакуваните две негови осъдителни части, логически изключва формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба материалноправен въпрос да се окаже релевантен и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от двамата ответници по касация Биела и Б. А. съвместно искане за това, застрахователят настоящ касатор ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да им заплати общо сума в размер на 4 800 лв. (четири хиляди и осемстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един техен адвокат от САК – съгласно приложените по делото договор за правна защита и съдействие № А-589032 от 20.VІІ.2017 г., пълномощно и списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1428 на Софийския апелативен съд, ГК, VІІІ-и с-в, от 19 юни 2017 г., постановено по гр. дело № 5651/2016 г. В АТАКУВАНИТЕ ДВЕ НЕГОВИ ОСЪДИТЕЛНИ ЧАСТИ.
О С Ъ Ж Д А касатора „Застрахователно дружество [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответниците по касация Биела С. А., ЕГН [ЕГН] и Б. А. А., ЕГН [ЕГН] – двамата от [населено място], [община], [улица], СУМА в размер общо на 4 800 лв. (четири хиляди и осемстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един техен адвокат от САК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2