4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
С., 13,03, 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………………….….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 164 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 13999/16.ХІІ.2013 г. на гръцкия гражданин Н. Е. Г., подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 2579/25.ХІ.2013 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, постановено по ч. гр. дело № 4378/2013 г., с което е била оставена без уважение негова частна въззивна жалба срещу определение № 6823/25.Х.2013 г. на Софийския градски съд по т. д. № 4918/2013 г.: за прекратяване на първоинстанционното пр-во, образувано по иск с правно основание по чл. 74 ТЗ, след констатацията на първостепенния съд, че същата претенция е била предявена след изтичането на крайния 3-месечен преклузивен срок за това, установен в чл. 74, ал. 2, предл. 2-ро ТЗ.
Оплакванията на частния касатор са за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, поради което той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, съдържащ указания до първостепенния съд – „по предприемане на предвидените в закона действия по надлежното администриране на подадената искова молба” с вх. № 95984/23.VІІІ.2013 г. Инвокиран е довод, че САС е следвало да съобрази „най-същественото” в конкретния случай обстоятелство, а именно че общо събрание реално никога не е било провеждано.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор Г. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение САС се е произнесъл по 2 материалноправни и 2 процесуалноправни въпроса, всички те от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както следва: 1/ От коя дата започва да тече срокът за предявяване на иск по чл. 74 ТЗ, когато съдружник не е присъствал на общото събрание, не е бил поканен или в действителност не е било проведено редовно общо събрание? 2/ Счита ли се вписването или обявяването на решенията на общото събрание на съдружниците за узнаване от страна на съдружник за провеждане на общото събрание? 3/ С какви доказателствени средства се доказва отрицателният факт, че не е било проведено общо събрание на съдружниците? 4/ Следва ли да се счита непропуснат 3-месечния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ, когато в действителност не е било проведено редовно общо събрание на съдружниците?
Ответното по касация [фирма]-С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на гръцкия гражданин Н. Е. Г. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди прекратителното определение на първостепенния съд по иска на Г. с правно основание по чл. 74 ТЗ, който е бил заведен на 23.VІІІ.2013 г., въззивната инстанция е приела, че след като има публичен регистър какъвто е търговският, то възможността за узнаване на съответните актове и обстоятелства в конкретния случай е възникнала на датата 13.ІІ.2013 г. и от този ден следва да се счита, че е започнал да тече 3-месечният преклузивен срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ, чието пропускане има за резултат процесуалната недопустимост на направеното оспорване по този ред на взетите от общото събрание на ответното [фирма]-С. решения на съдружниците от 29 януари 2013 г.
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по ковкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, ли за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В процесния случай обаче, конкретни доводи от страна частния касатор Г. за необходимост от изоставяне на константната съдебна практика, основаваща се върху оповестителното действие на търговския регистър, не са били навеждани. Липсват и такива досежно конкретна непълнота, неяснота или противоречие в законите, налагаща преодоляването им по тълкувателен път. Напротив, всички формулирани в изложението към частната жалба правни въпроси имат изцяло хипотетичен характер, т.е. реално не са били предмет на произнасянето на САС с атакуваното определение, щом като последният въобще не се е занимавал с изследване на това дали решенията, чиято отмяна се претендира с иска по чл. 74 ТЗ, са били взети на „редовно” проведено общо събрание на съдружниците в ответното [фирма]-С..
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2579 на Софийския апелативен съд, ГК, 7-и с-в, от 25.ХІ.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 4378/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2