5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
София, 16.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………………………… и с участието на прокурора……………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 937 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 248, ал.1, предл. 1-во ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 6040 от 27.VІ.2014 г. на ответното по касация [фирма]-гр. Добрич, озаглавена „Списък на разноските по чл. 80 ГПК”, с която се претендира присъждането на сума в размер на 5 719.10 лв. – на основание чл. 78, ал. 3-във вр. чл. 81 ГПК, като разноски, направени от д-вото в приключилото пр-во по чл. 288 ГПК за възнаграждение на един негов адвокат от САК по повод изготвяне на писмен отговор по касационната жалба на [фирма]-гр. Р., област Стара З.. Към молбата са приложени договор от 20.І.2013 г. за правна помощ „по чл. 70, ал. 2 от закона за адвокатурата”, както и данъчна фактура № 3909, издадена на датата 24 юни 2014 г. за горепосочената сума, а също и извлечение от банковата с/ка на адв. д-во „Д.&Л.”, видно от която е, че същата е била заверена с горната сума на датата 24.VІ.2014 г.
По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по тази молба Т. В. Т., действащ като едноличен търговец с фирмата „Д.-Т. В.”-гр. Р., писмено е възразил по основателността на искането, поддържайки, че макар в своя отговор по касационната му жалба д-вото да е поискало присъждане на разноски, то не само не е представило списък по чл. 80 ГПК, но и ангажираните доказателства, че такива разноски реално са били направени следват по време постановяването на определението, чието допълване се претендира.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в приключилото касационно производство по чл. 288 ГПК, молбата на [фирма]-гр. Добрич, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази молба е неоснователна.
С определение № 522 от 19.VІ.2014 г., постановено по настоящето дело, не е било допуснато касационно обжалване на решение № 329 на Варненския апелативен съд, ТК, от 27.ХІ.2013 г. по т. д. № 435/2013 г., като в мотивите на този съдебен акт настоящият състав на ВКС е могъл да констатира, че от страна на ответното по касация [фирма]-гр. Добрич претенция за присъждане на разноски /с неустановен размер, „вкл. за заплатен адвокатски хонорар”/ е била заявена своевременно – с депозирания по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК отговор по касационната жалба, но без той да е бил придружен от доказателства, че каквито и да било разходи реално са били направени.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., само когато е доказано извършването на разноски „в производството”, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Вярно е, че страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви допустими от закона условия, в това число и за плащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход, но тази свобода в договарянето се свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат и не може да обоснове разширително тълкуване на чл. 78 ГПК. В процесния случай обаче, в отклонение от клаузата на чл. 10, ал. 3 от подписания между [фирма] и адв. д-во Д.&Л.”договор за правна помощ, плащането на адвокатския хонорар не е било извършено „в производството”, т.е. до 27.І.2013 г., а едва 5 дни след приключването му. Поради това определението по чл. 288 ГПК не следва да бъде допълвано с присъждане на разноски, които са били направени след постановяването на този съдебен акт.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответното по касация [фирма]-гр. Добрич с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК: за допълване на постановеното в пр-во по чл. 288 ГПК определение № 522 на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 19.VІ.2013 г., постановено по настоящето дело с присъждане на разноски в размер на сумата 5 719.10 лв., платена като адвокатски хонорар на 24.VІ.2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2