О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 20.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………….……..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 3127 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по съвместната частна касационна жалба с вх. № 21670 от 5.ХІІ.2018 г. на В. В. В. и М. В. В. – двамата от Симеоновград, област Хасково, подадена чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 3651 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 22.ХІ.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 5452/2018 г., с което е била оставена без уважение тяхна частна жалба срещу първоинстанционното определение № 22945/23.Х.2018 г. на СГС, ГК, с-в І-3, по гр. дело № 10476/2018 г.: за отхвърляне на искането им с правно основание по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащането на държавна такса по подадената от тях искова молба (с вх. № 103910/1.VІІІ.2018 г.) срещу ответната кипърска застрахователна компания „Олимпик” АД – чрез клона й в Република България /КЧТ/ със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Гоце Делчев” № 142.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, настоящите двама частни касатори В. и М. В. от Симеоновград претендират касирането му
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата съвместна частна касационна жалба двамата й податели обосновават приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Опр. № 303/15.V.2013 г. на ІV-то г.о. по ч. гр. дело № 3051/2013 г; в Опр. № 686/12.ХІІ.2014 г. на І-во по ч. гр. дело № 7091/2014 г., както и в Опр. № 173/16.ІV.2015 г. на І-во г.о. по ч. гр. дело № 8665/2015 г., по следните шест правни въпроса:
1./ „Дали при съмнение в декларираните от молителите данни за семейно и имуществено състояние съдът има правомощия служебно да събира доказателства по искането по чл. 83, ал. 2 ГПК или следва да откаже на уважи молбата с това правно основание поради непредставени удостоверителни документи?”;
2.: „Дали при преценката си доколко молителите отговарят на условията по чл. 83, ал. 2 ГПК, сезираният с искането съд трябва за им даде точни и ясни указания за онези обстоятелства, които следва да бъдат доказани с удостоверителни документи, вкл. и какви точно да са последните?”;
3./ „Представлява ли декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК доказателство за изложените в нея обстоятелства или същата има значението само на твърдение за тях?”;
4./ „Дали несъответствие с декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК представлява основание да се игнорира доказателственото й значение – при липса на други данни по делото за имущественото състояние на молителите?”;
5./ „Следва ли молителите да се снабдяват с удостоверения и др. документи за декларирани от тях отрицателни факти /напр. липса на доход/ или е необходимо удостоверителни документи да се представят с оглед на посочен размер и вид на декларирания доход?”;
6./ „В случай, че за молителите липса обективна възможност да се снабдят с искани от тях документи, следва ли съдът да приеме, че не са спазени негови указания и – само на това основание – да откаже да уважи молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК?;
Отделно от горното, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се явявало произнасянето на САС с атакуваното определение по следния правен въпрос: „За съпоставката на материалното състояние на ищците с пълния размер на дължимата държавна такса, т.е. ако размерът на доходите им е в пъти по-нисък от таксата за производството по прекия им иск срещу ответното застрахователно дружество, обуславя ли това решаващ извод за липса на „достатъчно средства” за заплащането й по смисъла на т. 12 от ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата съвместна частна жалба на В. В. В. и М. В. В. – двамата от Симеоновград, обл. Хасково, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Главният аргумент на въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното определение на СГС, отхвърлящо искането на настоящите двама частни касатори по чл. 83, ал. 2 ГПК, е бил с процесуалноправен характер: предвид констатацията на САС, че в пределите на дадения на В. от първостепенния съд с разпорежданията му от 6.VІІІ.2018 г. и 25.ІХ.2018 г., срок за изпълнение на указанията за представяне на доказателства в подкрепа на декларираните от тях обстоятелства относно материалното и гражданското им състояние, те не са сторили това. В тази връзка низовите съдилища изрично са се позовали на трайната практика на ВКС, обективирана вкл. и в определение № 66/12.ІІ.2016 г. на състав на ІV-то г.о. по ч. гр. дело № 136/2016 г., според която, ако за съда, разглеждащ молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК, съществува съмнение в истинността на декларираните от молителя данни, на последния може да бъдат давани указания за представяне на допълнителни доказателства, установяващи тези данни, а при проявено процесуално бездействие, такова поведение обуславя извод, че „самата страна е създала пречки да се установи действителното й имуществено състояние, поради което не следва да се освобождава от внасянето на такси и разноски за производството по делото”. Следователно отклоняването на молителя от това да ангажира поисканите от него доказателства за изясняване на общото му материално състояние и останалите, относими към искането му по чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелства, логически изключва възможността за съпоставка на същите с цената на предявения иск, а оттам- и с пълния размер на дължимата държавна такса.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен съответния акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният въпрос (бил той материално- или процесуалноправен) трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на неговия акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
На плоскостта на горното разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че както последният правен въпрос /този по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/, така и тези с номера 2, 3, 4, 5 и 6 по изложението на двамата частни касатори по чл. 284, ал. 3 ГПК, не са били надлежно включени в предмета на спора и затова обективно не са елементи от произнасянето на САС с атакуваното определение. Докато въпросът с пор. № 1 е бил разрешен от въззивната инстанция в пълно съответствие с цитираната по-горе трайна практика на ВКС за служебния почин на сезирания с искане по чл. 83, ал. 2 ГПК съд да дава указания на молителя при съмнение в достоверността на декларираните пред него обстоятелства.
В заключение, съвършено неотносимо към произнасянето на САС с атакуваното определение е позоваването на двамата частни касатори на постановката по т. 12 на ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., отнасяща се до хипотезата кой – при обжалване – следва да е компетентният съд, който да се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3651 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 22.ХІ.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 5452/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2