7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№128
София 20.02.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………………… и с участието на прокурора …………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1132 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 136259 от 27.Х..2012 г. на [фирма], подадена против въззивното решение № 7435 на Софийския градски съд, ГК, с-в IV-Г, от 14.ХI.2012 г., постановено по гр. дело № 12347/2012 г., с което, по положителен установителен иск на софийското [фирма] с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, е било признато, че това д-во има спрямо търговеца настоящ касатор вземане в размер на сумата от 23 077.97 лв. – като неизплатена част от парично задължение по сключен между ищеца и праводателя на касатора (софийското [фирма]) договор от 8.III.2007 г. „за плащане на парична сума”, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 3 ГПК /31.VIII.2011 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на касатора [фирма] са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира касирането му, „ведно със законните последици от това и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл по три, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото материалноправни въпроса, както следва:
1/ За възможността съдът служебно да се позове на чл. 17, ал. 2 ГПК за да установи невалидност или незаконосъобразност на разпоредба в подзаконов нормативен акт, въпреки че липсва възражение в тази насока;
2/ За приложимостта на общия ред по ТЗ, когато е налице специален ред за упражняване на правата на собственост на общината в общинските търговски д-ва, уреден в нарочна наредба и с оглед спецификата на общинското еднолично акционерно д-во, а оттам – следва ли при наличието на подзаконов нормативен акт, уреждащ конкретната хипотеза и явяващ се специален по отношение на ТЗ, да се прилага вместо него по аналогия от страна на решаващия съд разпоредбата на чл. 236, ал. 4 ТЗ;
3/ Дали е налице надхвърляне на законовата делегация за приемане на НРУТДУПСОТД (липса на предметна законова компетентност на СОС за това) при съпоставка между разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 16 от последната и нормата на чл. 34, ал. 5, изр. 2-ро ЗОбС.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в жалбата на ЕАД оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски съгласно приложен договор за правна защита и съдействие. Инвокирани са доводи, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото произнасянето на СГС по формулираните в изложението на касатора въпроси не е било свързано с тълкуването на закона, наложено от неяснота на правната норма, а с преценката на конкретни доказателства по делото, което е от значение единствено за правилността на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.II.2010 г. по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Първият от трите релевирани в изложението на д-вото касатор правни въпроси има процесуално, а не материалноправно естество – като отнасящ се до компетентността на гражданския съд по обуславящи въпроси, т.е. „всички, които имат значение за решаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление”, като в тази връзка ще следва да се отбележи, че влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския „относно това дали административният акт /бил той индивидуален или подзаконов –като процесната Наредба на Столичния общински съвет от 26.Х.2006 г., бел. на ВКС/ „е валиден и законосъобразен”. По аргумент от текста на чл. 29, ал. 1 от действащия и понастоящем Указ № 883/1974 г., който гласи, че всеки член на кодекс има заглавие, което изразява неговото главно съдържание, се налага извод, че разпоредбата на чл. 17 ГПК не оставя съмнение за наличието на процесуална възможност гражданският съд служебно, по свой почин, да се произнася инцидентно по валидността на административните актове – „независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол”. Що се отнася до ясно регламентираното негово правомощие за инцидентно произнасяне и досежно законосъобразността на административните актове, достатъчно в случая е обстоятелството, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 16 от Наредба за реда за учредяване на търговски дружества и упражняване на правата на собственост на общината в тях е била противопоставена с отговора по искова молба на ответното [фирма] – т.е. на ищцовата страна по делото, която не е била участник в административното пр-во по издаването на тази наредба на Столичния общински съвет.
Произнасянето на въззивната инстанция по въпроса за примата на общия ред по чл. 236, ал. 4 ТЗ пред разрешението по чл. 11, ал. 1, т. 16 от въпросната специална наредба на Столичния общински съвет от 26.Х.2006 г. е било базирано върху ясните правила на чл. 15, ал. 3 ЗНА, съответно на чл. 5, ал. 1 АПК, за прилагането на нормативен акт от по-висока степен при всяко констатирано от правораздавателен орган противоречие между подзаконов акт и закон и това не представлява правоприлагане „по аналогия”.
В заключение, положителното произнасяне на СГС с атакуваното въззивно решение по въпроса дали е налице надхвърляне на законовата делегация по чл. 34, ал. 5, изр. 2-ро (отм.) ЗОбС при извършеното на 26.Х.2006 г. приемане на НРУТУПСОбТД – предвид служебно констатираната липса на предметна законова компетентност на Столичния общински съвет за това, също не попада в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК: предвид ясното разпореждане на чл. 236, ал. 4 ТЗ, според който текст дори ако процесната сделка от 8.ІІІ.2007 г., означена като „Договор за плащане на парична сума”, е била „сключена в нарушение” на чл. 11, ал. 1, т. 16 от тази общинска наредба, тя „е действителна”.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и съобразяване на изрично направеното искане за това, на ответното по касация [фирма].-София ще следва – на основание чл. 81 и чл. 78, ал. 3 ГПК – да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на сумата от 2 000 лв., представляваща равностойност на платения хонорар за един негов адвокат от САК във връзка с изготвяне на писмен отговор по касационната жалба на [фирма].
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7435 на Софийския градски съд, ГК, с-в IV-Г, от 14.ХI.2012 г., постановено по гр. дело № 12347/2012 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], бул. „К. М.-Л.” № 193, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81 и ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК, да заплати на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. І, офис 102-103, СУМА в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева), представляваща равностойността на направени от последното разноски за настоящето касационно производство под формата на изплатен хонорар за един адвокат от САК, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № А-0309137 от датата 8.ІІ.2013 г. .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2