8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
София, 21.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3557 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби, подадени от страните по спора, предмет на решение № 773/22.ІV.2013 г. на Софийския апелативен съд, ГК, VІІ-и с-в, постановено по гр. дело № 3828/2012 г.
Касационната жалба с вх. № 6446 от 10.VІ.2013 г. на ищцата А. И. П. от София, подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК, е против онази част от това въззивно решение, с която – като неоснователен – е бил отхвърлен нейният пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявен срещу ответното [фирма]-София, за разликата над присъденото й застрахователно обезщетение от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ и ведно със законната лихва от датата на процесното ПТП /16.ІІ.2008 г./, и до пълния размер на тази нейна претенция за неимуществени вреди от 150 000 лева, ведно със законната лихва от деня на вредоносното събитие.
Оплакванията на касаторката П. са за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това тя претендира частичното му касиране му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който искът й по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу ответната застрахователна компания [фирма]-София да бъде уважен в пълния предявен по делото размер от 150 000 лв., посредством допълнителното присъждане на още 110 000 лв. – като обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на 16.ІІ.2008 г., при което е загинал приятелят й Н. С. Ц., с когото е живяла на съпружески начала в продължение на 2 години и 9 месеца до неговата смърт.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК А. Ил. П. обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (обективирана в приложените към изложението две постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на състави от второто отделение на неговата търговска колегия, а именно решение № 206/12.ІІІ.2010 г. по т. д. № 35/09 г. и решение № 159 от 24.ХІ.2010 г. по т. д. № 1117/09 г.) по материалноправния въпрос: „Дали, за да се приеме наличието на съпричиняване от страна на пострадал при ПТП и съответно – за да се намали дължимото му обезщетение за понесените неимуществени вреди, е достатъчно формално да са били нарушени от него правила на ЗДвП и на ППЗДвП или е необходимо това нарушение да се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат?”
Съответно касационната жалба с вх. № 6770/17.VІ.2013 г. на ответното [фирма]-София, която е подадена срещу другата, осъдителната част на същото въззивно решение, съдържа оплаквания за постановяването му в нарушение на материалния закон: чл. 257, ал. 1 КЗ, чл. 267, ал. 1 КЗ, както и § 1, т. 4 от ДР на същия кодекс. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който прекият иск на П. по чл. 226, ал. 1 КЗ, съединен с иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да бъдели отхвърлени изцяло в предявените по делото техни размери.
В изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, инкорпорирано като Раздел І от текста на жалбата му, застрахователят [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакувана осъдителна част от решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (обективирана не само в ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г. и в ППВС № 7/77 г. от 4.Х.1978 г., но и в три, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговата гражданска колегия – Р. № 831/18.ХІІ.2010 г. на ІV-то г.о. по гр. д. № ; Р. № 589/16.ХІ.2010 г. на ІV-то г.о. по гр. д. №; Р. № 261/31.ІІІ.2010 г. на ІІІ-то г.о. по гр. д. № ) по общо 15 правни въпроса, както следва:
1./ Как следва да се определя справедлив размер на обезщетението – с оглед чл. 52 ЗЗД и обстоятелствата, които обуславят това, във вр. с ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г.?;
2./ Кога може да се приеме за доказан определен факт в гражданския процес с оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК и спазени ли са изискванията на закона от САС по обжалваното решение с оглед практиката на ВК по чл. 290 ГПК?;
3./ Може ли без да са спазени изискванията на ППВС № 7/77 г. от 4.Х.1978 г. съдът да приеме наличие на валидно застрахователно правоотношение, без да са изследвани изрично посочените в т.т. 3 и 4 от това Постановление въпроси, „както е в конкретния случай” и неправилно ли е решение на съд, което не е съобразено с посоченото ППВС, респ. как се свързва това с разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ?
4./ Ако икономическата конюнктура в страната е критерий за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД (решение № 59/29.04.2010 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС), то в условията на икономическа криза – световна и национална – следва ли да се намаляват обезщетенията за неимуществени вреди, определяни по чл. 52 ЗЗД и съдебната практика отразява ли правилно състоянието на икономиката и застрахователния пазар при определяне на тази категория обезщетения?;
5./ Какви са критериите за определяне процента на съпричиняване от страна на пострадалите лица, понеже в закона не са посочени изрично, т.е. в чл. 51, ал. 2 ЗЗД „не е посочено с колко и по какви критерии може да се определи процента на съпричиняване”?;
6./ При смърт на делинквента той носи ли гражданска отговорност и в този смисъл има ли наличен обект и субект на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите?;
7./ На какво основание застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите дължи обезщетение, ако застрахованият не дължи такова поради „липса на правосубектност”?
8./ Липсата на правосубектност изключва ли се от постановката по т. 9 на ППВС № 7/77 г. от 4.Х.1978 г., „като основание, освобождаващо застрахователя от отговорност”?;
9./ Ако липсата на вина у причинилия вредата освобождава застрахователя от носенето на гражданска отговорност, именно защото самият застрахован се освобождава, защо липсата на правосубектност, която също води до липсата на гражданска отговорност „в застрахования” да не освобождава и застрахователя?;
10./ Изброяването в т. 9 на ППВС № 7/77 г. от 4.Х.1978 г. изчерпателно ли е или примерно и, ако е примерно, какви са другите случаи, в които застрахованият се освобождава от отговорност и като последица – се освобождава и застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите?;
11./ Наследниците на делинквента ли са застраховани лица по застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите и, ако те могат да се отказват от наследство или да го приемат под опис, има ли подобна възможност за застрахователя?;
12./ Върху кого е доказателствената тежест в процеса относно плащане на премията по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – дали върху пострадалия от деликт ищец или върху ответника застраховател, т.е. върху този, който твърди положителен факт, от който иска да черпи права или върху този, който отрича положителен факт?;
13./ Не следва ли въззивната инстанция да укаже на страна в процеса как се разпределя доказателствената тежест, ако това не е било сторено от първата инстанция – „а не да се коментира за пръв път в мотивите към решението и не е ли това съществено процесуално нарушение”?;
14./ При смърт на делинквента, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя му по застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите пред увредените лица, следва ли да се докаже дали делинквентът е починал преди да настъпи съответното ПТП – „едно починало лице не може да е извършило деликт”, или след настъпването на вредоносното събитие и в тази връзка върху коя от страните е доказателствената тежест?;
15./ Има ли принципи на правото, които съдилищата трябва да съблюдават по дела на увредените от деликт лица срещу застрахователите или по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите „или всяко произнасяне в тежест на застрахователя е оправдано, независимо дали съответства на закона и основни принципи в правото?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по тази касационна жалба А. Ил. П. от София писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване в осъдителната част на постановено от САС решение, така и по основателността на оплакванията за неговата неправилност, развити от застрахователя, като се претендира потвърждаването на този съдебен акт и присъждане на направените разноски за настоящето производство.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадени от надлежни насрещни страни във въззивното пр-во пред САС, както касационната жалба на ищцата А. Ил. П. от София, така и тази на ответната по прекия й иск застрахователна компания [фирма]-София, ще следва да се преценяват поотделно като процесуално допустими.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, но само по касационната жалба на ищцата, са следните:
1. По касационната жалба на А. И. П.:
С първото от представените към изложението на касаторката ищца две, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от ТК на ВКС, е бил разрешен материалноправния въпрос: „За предпоставките за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – във връзка с изследване и оценка на поведението на всеки един от участниците в движението по пътищата при настъпило пътно-транспортно произшествие”, като е било прието, че „за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към настъпване на щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписани от ЗДвП и ППЗДВП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат или последният да е тяхно следствие”. Докато с второто решение на ВКС (това, постановено по т.д. № 1117/09 г.) е било в противоположен смисъл, доколкото с него е било прието, че: „при обективното съпричиняване от страна на пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, намаляването на дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на увреждането, в какъвто смисъл била задължителната съдебна практика по т. 7 на ППВС № 17/18.ХІ.1963 г.”
Следователно, предвид констатираното противоречие между тази две постановени по реда на чл. 290 ГПК решения нап състави от ІІ-ро т.о. на ВКС, релевираният от касаторката материалноправен въпрос ще следва да се преквалифицира по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК: като такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – доколкото в конкретния случай разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е била приложена от въззивния съд по съображението, че загиналият при процесното ПТП Н. С. Ц. „е допринесъл за настъпването на собствената си смърт, поставяйки се в риск с направения избор да пътува в автомобил, управляван от лице, което е употребило алкохол”. Ето защо правният въпрос в изложението на касаторката ще следва да се уточни в насоката дали знанието у пострадал от ПТП за обстоятелството, че водачът на увреждащото МПС, в което той е избрал да е пътник, предварително е употребил алкохол /или друго силно упойващо вещество/, има значение за степента на риска от настъпване на претендираните по делото вреди, а оттам – и за съпричиняването на вредоносния резултат.
2. По касационната жалба на ЗД „Б. И.”-София:
Съгласно т. 1 от задължителните да съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съответния съд по това дело. Нямат такова качество обаче въпросите в изложението на касатора застраховател с номера 1, 2, 3, 12 и 13, които се отнасят изцяло до правилността на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, но също и тези с номера 4, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 14 и 15, имащи само хипотетичен характер, игнориращ спецификите на този вид застраховка /на гражданската отговорност на автомобилистите/ в аспектите на нейното действие, алеаторност на договора, застрахователен риск, предмет, размер на обезщетението, вид на застрахователното събитие. Ето защо се налага извод, че от значение за изхода по конкретното дело, както това бе вече посочено при обсъждане на изложението към касационната жалба на касаторката ищца, се явява единствено въпрос № 5, както той е бил релевиран в изложението на касатора застраховател: „Какви са критериите за определяне процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите лица?” Този материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предвид твърдяното от този касатор наличие на празнота в текста на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, налагащо преодоляването й по тълкувателен път, вкл. и в аспекта на евентуално увеличаване на степента на риска от настъпване на вредоносния резултат при наличието на знание у пострадалото лице, че водачът на увреждащото МПС, в което пострадалият се съгласил да пътува, предварително е употребил алкохол /или друго силно упойващо вещество/
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 773 на Софийския апелативен съд, ГК, VІІ-и с-в, от 22.ІV.2013 г. постановено по гр. дело № 3828/2013 г.
У К А З В А на касаторката ищца А. И. П. от Соия, ЧРЕЗ нейния процесуален представител адв. Й. Г. Д. от САК с кантора в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А”, партер, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ (банково бордеро) за внесена по сметката на този съд за държавни такси допълнителната такава в размер на 366.67 лв. /триста шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено в частта му по нейната жалба.
У К А З В А на касатора ответник [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със съдебен адрес: [населено място], [улица], ЧРЕЗ неговия процесуален представител по пълномощие адв. А. С. И. от САК с кантора на съдебния адрес на застрахователя, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК/ от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ (банково бордеро) за внесена по сметката на този съд за държавни такси допълнителна такава в размер на 800 лв. /осемстотин лева/, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено в частта му по жалбата на застрахователя.
След надлежното внасяне на всяка една от тези две допълнителни д. т., дължими от касаторите на основанието по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 3557 по описа за 2013 г.