О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 16.07. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………………………… и с участието на прокурора ………………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1652 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 292 ГПК.
Образувано е по особеното искане с правно основание „по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК”, съдържащо се в касационната жалба с вх. № 9174/9.V.2019 г. на „Тексим банк” АД-София, подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие от САК против решение № 652 на Софийския апелативен съд, ГК, VІІ-и с-в, от 19.ІІІ.2019 г., постановено по гр. дело № 5384/2018 г., с което – при изменена правна квалификация на иска от чл. 440 ГПК на 124, ал. 1 ГПК – е било изцяло потвърдено първоинстанционно решение № 5577 на СГС, ГК, с-в І-10, по гр. дело № 6859/2017 г. С последното е било признато за установено по съвместно предявен от Д. И. Г. и В. М. Г. установителен иск срещу „Тексим банк” АД, че не съществува нейно ипотечно право, учредено й с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 118 от 14.VІ.1999 г., по силата на което кредитната институция да може да проведе принудително изпълнение върху собствени на Г. имоти, представляващи: 1./ Офис № 1, находящ се в сградата на ул. „Крум Попов” № 64, бл. 176А, кв. 101, м. „Лозенец” на [населено място], с пространство от 125 кв.м. и ведно с прилежащите му 2.69% ид. части от общите части на сградата и толкова ид. части от отстъпеното право на строеж върху държавна земя; 2./ Ѕ ид. част от експозиционна зала, находяща се в сутерена на същата постройка, цялата зала с пространство от 125 кв.м. и ведно с прилежащите й 0.98% ид. части от общите части на сградата и толкова ид. части от отстъпеното право на строеж върху държавна земя.
Оплакванията на кредитната институция настоящ касатор са както за недопустимост /разгледан непредявен иск/, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: предвид постановяването му в нарушение на материалния закон /чл. 739, ал. 1 ТЗ/. Поради това алтернативно се претендира обезсилване на този съдебен акт и връщане на делото на първостепенния съд- „за произнасяне по предявения иск”, респ. да се отмени обжалваното решение на САС.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й „Тексим банк” АД-София обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение /основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК/, още и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора, въведен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, Софийският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 318/1.VІ.2010 г. на състав на ІІ-ро т.о. по т.д. № 1133/09 г., както и в Опр. № 1247/9.ХІ.2015 г. на състав на ІV-то г.о. по гр. дело № 4340/2015 г., по следния материалноправен въпрос: „Погасяват ли се непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, когато това производство е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ, т.е. без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, в която кредиторите да са имали възможност да предявят вземанията си?”;
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК двамата ответници по касация Д. И. Г. и В. М. Г. от София писмено са възразили чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на изплатения адвокатски хонорар от общо 17 000 лв. – съгласно приложени по делото към отговора пълномощно и списък по чл. 80 ГПК. Становището им по особеното искане, което е предмет на настоящето производство, е, че доколкото се претендира допускане на въззивното решение до касационен контрол „по въпрос относно момента на погасяване на непредявените или непогасени вземания в производството по несъстоятелност, а този въпрос не е предмет на тълк. дело № 2 от 2018 г. на ОСТК на ВКС, както и защото въззивният съд не е обусловил решението си от отговора, който е дал на въпроса, по който е образувано това тълкувателно дело, то няма основание за спиране на касационното производство до постановяване на решение по тълкувателно дело № 2 от 2018 г. на ОСТК на ВКС”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на „Тексим банк” АД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледано по същество особеното искане на касатора „Тексим банк” АД за спиране на настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК е основателно.
Точната правна квалификация на особеното искане е по чл. 292 ГПК.
За да потвърди решението на първостепенния съд, преквалифицирайки уважената искова претенция на Г. срещу банката настоящ касатор от чл. 440 ГПК – съответно по чл. 124, ал. 1 ГПК, въззивната инстанция е приела, че: „Процесните взаимоотношения са се развили и приключили преди 2016 г., доколкото към прекратяване и заличаване на търговеца (по изключение – изтичане на срока за възобновяване 30.06.2011 г.) законът е предвиждал погасяване на всички неудовлетворени в производството по несъстоятелност вземания, то към тази дата е настъпило погасяване и на процесното задължение на „Петроком Груп” ЕООД към банката”. Същевременно по делото не са били спорни следните три обстоятелства:
~ 1./ Че „Петроком Груп” ООД-София е идентично с „Петроком Груп” ЕООД-гр. П.;
~ 2./ Че с решение № 20 от 20 май 2005 г. на ОС-Пазарджик, постановено по т.д. № 24/2005 г. е било открито производство по несъстоятелност на „Петроком Груп” ЕООД, прекратена е била дейността на дружеството и същото е било обявено в несъстоятелност;
~ 3./ Че с решение № 52 от 11 юни 2010 г., влязло в сила на 30.VІ.с.г., е било прекратено производството по несъстоятелност на „Петроком Груп” ЕООД и то е било заличено от търговския регистър.
При тези данни по делото настоящият състав на ВКС намира, че е налице идентичност между правния въпрос, формулиран от банката настоящ касатор като релевантен за изхода по конкретното дело, от една страна, и – от друга, правният въпрос, по който предстои да се произнесе ОСТК на ВКС по висящото пред него тълкувателно дело № 2/2018 г., така както той е конкретизиран след последното заседание на колегията на 12 юни 2019 г.: „Погасяват ли се по чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията?” Ето защо, в процесния случай по необходимост се налага извод, че бъдещото тълкувателно решение ще има значение за правилното решаване на спора, който е бил въведен от Г. с установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу банката настоящ касатор.
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 8/7.V.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 8/2013 г., при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и в първата инстанция. Същевременно определенията на състави на Върховния касационен съд за спиране на касационното производство поради образуваното тълкувателно дело пред ВКС по въпрос от обуславящо за спора значение не подлежат на обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 292 ГПК Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК по т.д. № 1652/2019 г. до произнасянето на ОСТК на ВКС с решение по висящото тълкувателно дело № 2/2018 г. по правния въпрос: „Погасяват ли се по чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията?”.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2