О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 552
С., 18.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 451 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3552 от 6.ІV.2012 г. на З. К. К. от С., подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 439 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 14.ІІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 3231/2011 г., с която е бил отхвърлен нейният пряк иск, предявен срещу ответното [фирма]-С., за разликата над присъденото й от двете инстанции обезщетение в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 7.ХІ.2009 г. /ведно със законната лихва от тази датата и до окончателното й изплащане/ и до пълния предявен размер на претенцията по чл. 226, ал. 1 КЗ от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, а също и в частта относно присъдените в полза на застрахователя, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски в размер на сумата 587.50 лв.
Оплакванията на касаторката К. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в обжалваната негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствени правила /чл. 5 ГПК/. Поради това се претендира частичното му отменяване и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който ответникът застраховател да бъде осъден допълнително да й заплати още 10 000 лв. като обезщетение, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, за претърпените от нея неимуществени вреди от процесното ПТП, който резултат да бъде съобразен и на плоскостта на отговорността на д-вото за разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано като Раздел ІІ от текста на жалбата й, К. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран правен въпрос, по който САС да се е произнесъл с атакуваната отхвърлителна част на решението си /бил той материално- или процесуалноправен/, тя „прави възражение за неправилното прилагане на чл. 52 ЗЗД”, „за нарушаване на чл. 5 ГПК за спазване на принципа на законност”, а също и „за нарушаване на Конституцията” – доколкото в мотивите на обжалвания съдебен акт било съобразено и „общото икономическо състояние в страната и установените размери на средната и минималната работни заплати”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в обжалваната негова отхвърлителна част, а също и в частта му досежно присъдените в полза на д-вото разноски, претендирайки за потвърждаването му, като в тази връзка изрично се посочва, че наведените в изложението на К. доводи за допустимост на касационния контрол „не попадат в обхвата на нито едно от посочените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания” за разглеждане на жалбата й по същество.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на З. К. К. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не може и не е задължен да извежда този релевантен въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантния правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. Евентуалното нарушаване от страна на САС на чл. 52 ЗЗД или на чл. 5 ГПК представляват отделни касационни отменителни основания по смисъла на чл. 281, т 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК, но нито един от тези два порока, накърняващи правилността на атакуваното с жалбата въззивно решение, не може да бъде отъждествяван с основание за допустимост на касационния контрол върху него.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 439 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 14.ІІІ.2012 г., постановено по гр. дело № 3231/2011 г. В ЧАСТТА, с която прекият иск на З. К. К., предявен срещу ответното [фирма]-С., е бил отхвърлен за разликата над присъденото от двете предходни инстанции обезщетение от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 7.ХІ.2009 г. и до пълния предявен размер на претенцията й по чл. 226, ал. 1 КЗ от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ и тя е било осъдена, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на застрахователя разноски в размер на сумата 587.50 лв. /петстотин осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2