3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
София, 26.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………….……..……. и с участието на прокурора ………….………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 3176 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 5684/9.ІХ.2014 г. на [фирма]-Пловдив, подадена против Разпореждане № 1565 и определение № 1567 на Пловдивския апелативен съд – двете от 30.VІІ.2014 г., постановени по т. дело № 1164/2013 г. С първото от тях е била оставена без разглеждане и съответно върната частна жалба на това д-во с вх. № 4911/24.VІІ.2014 г. срещу разпореждане № 1384/9.VІІ.2014 г., докато с второто е била оставена без разглеждане и съответно върната молба на търговеца по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срок за поправяне на констатирани нередовности в подадената от него касационна жалба с вх. № 2893/30.ІV.2014 г.
Оплакванията на търговеца настоящ частен жалбоподател са за постановяване на атакуваните два съдебни акта, както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването им, както и присъждане на направените по делото разноски за всички инстанции.
Ответното по частната жалба [фирма]-гр. Пловдив не е ангажирало становище на свой представител по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваните две преграждащи по-нататъшния ход на делото определения.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Пловдивския апелативен съд, настоящата частна жалба на [фирма]-Пловдив ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
1. Досежно Разпореждане № 1565/30.VІІ.2014 г., постановено по т. д. № 1164/2013 г., с което Пловдивският апелативен съд е оставил без разглеждане и върнал частна жалба срещу разпореждане № 1384/9.VІІ.2014 г.
С последното – на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК – въззивният съд е върнал касационната жалба на [фирма] срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 239/23.ІV.2014 г. Препис от разпореждането за връщане на касационната жалба е било връчено на търговеца настоящ частен жалбоподател на адреса на неговото управление /съгласно чл. 619, ал. 1 ТЗ/: [населено място], [улица]. Надлежно удостоверено е по посочения процесуален ред, че връчването е станало на датата 14.VІІ.2014 г., тъй като по делото не е бил съобщен новият адрес на търговеца (гр. Пловдив, [улица]). Заведената с вх. № 4911/24.VІІ.2014 г. частна жалба на д-вото срещу въпросното разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК основателно /законосъобразно/ е била счетена за процесуално недопустима /просрочена/, тъй като преклузивният едноседмичен срок за подаването й по чл. 275, ал. 1 ГПК е изтекъл на 21 юли 2014 г. – присъствен ден /понеделник/, а постъпването й в канцеларията на въззивния съд е станало три дена по-късно. Ето защо, като правилно /законосъобразно/, атакуваното Разпореждане № 1565/30.VІІ.2014 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по т. д. № 1164/2013 г., ще следва да бъде потвърдено.
2. Досежно определение № 1567/30.VІІ.2014 г., постановено по т. д. № 1164/2013 г., с което Пловдивският апелативен съд е върнал молба на [фирма] по чл. 64, ал. 2 ГПК – за възстановяване на срок за поправяне на констатирани нередовности в подадената от него касационна жалба с вх. № 2893/30.ІV.2014 г.:
За да постанови връщане на молбата за възстановяване на пропуснатия срок за поправяне на констатирани нередовности в подадената от [фирма]-гр. Пловдив касационна жалба, въззивната инстанция е приела, съобразявайки процесуалното правило на чл. 64, ал. 3, изр. 1-во ГПК, че тази молба също е било подадена след изтичането на законоустановения преклузивен срок за това – едноседмичен от съобщението за пропускане на първия, чието възстановяване се претендира.
Единственият довод на търговеца частен жалбоподател е, че при извършена справка по делото изобщо не ставало ясно „как точно са връчени на посочените дати адресираните до него съобщения – залепено е уведомление или изпращането е станало по пощата с т. нар. обратна разписка /”Известие за доставяне”/. Но извън съображението за приложимост на специалната разпоредба на чл. 619, ал. 1 ТЗ, според която редовното връчване на съдебните книжа се фингира в хипотеза, когато длъжник в пр-во по несъстоятелност е променил адреса си без да уведоми за това съда по чл. 613 ТЗ, Пловдивският апелативен съд е изложил обстойни съображения за последвалото повторно връчване на същото съобщение /за пропускане на срока, чието възстановяване е претендирано/ и на новия, посочен от връчителя, адрес на търговеца настоящ частен жалбоподател, което е било извършено надлежно на датата 16.VІІ.2014 г. Ето защо, след като и при по-благоприятната за пловдивското [фирма] съпоставка между датата на това повторно връчване, а именно 16.VІІ.2014 г., и тази на подаването на молбата по чл. 64, ал. 3 ГПК, а именно 24.VІІ.2014 г., се налага констатация за просрочие на искането, правилно /обосновано и законосъобразно/ въззивният съд е приел, че преклузивният едноседмичен срок в случая изтекъл с изтичането на предходния ден – 23 юли 2014 г. (присъствен ден, сряда).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1565 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 30.VІІ.2014 г., постановено по т. д. № 1164/2013 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1567 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 30.VІІ.2014 г. , постановено по т. д. № 1164/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 3176 по описа за 2014 г.