О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София, 20.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………………………..…. и с участието на прокурора …………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 362 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 523/7.ІІ.2017 г. на [фирма]-София /по-нататък „банката” или „кредитната институция”/, подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 243/29.ХІІ.2016 г. на Видинския ОС, ГК, постановено по гр. дело № 424/2016 г., с което – като неоснователна – е била оставена без уважение предходна частна жалба на тази банка срещу отказ на съдията по вписванията при РС-Видин, обективиран в негово определение № 10 от датата 15.ХІ.2016 г. С последното е било отказано вписване по молбата на банката настоящ частен касатор (с вх. № 6288/15.ХІ.2016 г.), отнасяща се до вписването на удостоверения на Агенция по вписванията за промяна по реда на чл. 15 ТЗ на кредитора [фирма] като правоприемник на „А. Банка – клон България К.”
Оплакванията на кредитната институция настоящ частен касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Видинския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба банката неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на основанията по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Видинският ОС се е произнесъл по следните три процесуалноправни въпроса: 1./ „Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от ТР към Агенцията по вписванията за прехвърляте на търговско предприятие по реда на чл.15 ТЗ, съответно в Имотния регистър по партидата на имот, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот, като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие?”; 2./ „Дали по смисъла на чл. 4, б. „и” ПВ (понастоящем б. „л”) при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, подлежат на вписване удостоверението по чл. 263в, ал. 1 ТЗ, както и това по чл. 263г ал. 1 ТЗ?”; 3./ „Намира ли приложение разпоредбата на чл. 171 ЗЗД при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека?” Поддържа се от банката настоящ частен касатор, че атакуваното определение било постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в определение № 523/6.VІІ.2015 г. на І-во т.о-. по ч. т. дело № 2428/2014 г. и в определение № 84/20.І.2014 г. на І-во т.о. по ч. т. дело № 3123/2013 г., но така също и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 131/26.ІІІ.2012 г. на І-во г.о. по гр. дело № 720/2011 г., отнасящо се до тълкуване на разпоредбата на чл. 171 ЗЗД. Отделно от това, според кредитната институция настоящ частен касатор, формулираните от нея по-горе три правни въпроса били противоречиво решавани от „компетентните да разглеждат жалби срещу откази на службите по вписванията окръжни съдилища”, както следва: 1./ Опр. № 200/2.ХІ.2016 г. на ОС-Видин по ч. гр. дело № 357/206 г.; 2./ Опр. № 785/7.ХІІ.20126 г. на ОС-Кърджали по ч. гр. дело № 20165100500199; 3./ Опр. № 792/8ХІІ.016 г. на ОС-Кърджали по ч. гр. дело № 20165100500200; 4./ Опр. № 851/7.ХІІ.2016 г. на ОС-Враца по гр.д. № 631/2016 г.
Върховният касационен съд на Републиката, ТК, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Видинския ОС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:
В процесния случай, за да потвърди отказа на съдията по вписванията при Видинския РС, въззивната инстанция е приела, че когато в патримониума на прехвърленото търговско предприятия са включени вземания, обезпечени с ипотека, за да има това прехвърляне действие по отношение на последната, то трябва да бъде вписано и в имотния регистър, след вписването му в ТР /арг. чл. 171 ЗЗД – във вр. чл. 12, ал. 2 и чл. 17 ПВ/, т.е. на вписване подлежи само договорът, но не и представените от банката удостоверения, издадени от Агенцията по вписванията-ТР, досежно вписани обстоятелства по партидата на прехвърлителя и тази на новия собственик, защото последните не подлежат на вписване „на самостоятелно основание” – за разлика от хипотезата на чл. 263и, ал. 6 ТЗ, на която – по аналогия – кредитната институция частен въззивник се е позовала.
Понастоящем по релевираните от банката настоящ частен касатор три правни въпроса е налице произнасяне със задължителна по смисъла на т. 1 от чл. 280, ал. 1 ГПК съдебна практика: Определение № 122/14.ІІІ.2017 г. по ч. т. дело № 163/2017 г. на състав от І-во т.о. на ВКС, тъй като с него е било допуснато касационно обжалване по правния въпрос досежно това следва ли да бъде извършено вписване в имотния регистър, на основание чл. 171 ЗЗД, при прехвърляне – по реда на чл. 15 ТЗ, на търговско предприятие, включващо в своята съвкупност обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя и кой е актът, който подлежи на вписване – т.е. по идентичен правен въпрос, който е разгледан в обжалваното определение и чието разрешаване е обусловило изхода на делото.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение изцяло споделя дадения отговор, че на вписване в имотния регистър при прехвърляне на търговско предприятие, към чиято съвкупност принадлежи и вземане на отчуждителя, обезпечено с ипотека, то на вписване ще следва да подлежи, съгласно чл. 171 ЗЗД-във вр. чл. 4, б. „л” ПВ, самият договор за продажба на търговско предприятие, но не и издадените удостоверения от Агенцията по вписванията-ТР за вписването – на основание чл. 16, ал. 1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговското предприятие както по партидата на отчуждителя, така и по тази на правоприемника. Аргументът е, че, съгласно чл. 2 ПВ, вписване, заличаване и отбелязване се допуска само „в изрично предвидените от закон случаи”, а хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, съставляващи удостоверения за вписване в друг публичен регистър са изрично установени, без обаче издадените от Агенцията по вписванията удостоверения по чл. 16, ал. 1 ТЗ да са сред тях. Следователно решаващият извод в атакуваното от банката настоящ частен касатор въззивно определение, че при липса на конкретна законова регламентация за вписвания на промяна на кредитора по сделки с търговско предприятие по отношение на ипотечни актове, обезпечаващи вземания, включени в патримониума на прехвърлено търговско предприятие, отказът на съдията по вписванията при РС-Видин по искането на [фирма] е правилен /законосъобразен/, изцяло е бил базиран върху формираната след постановяването му задължителна съдебна практика. Последното обстоятелство прави в процесния случай безпредметно обсъждането дали е налице предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 243 на Видинския окръжен съд, ГК от 29.ХІІ.2016 г., постановено по ч. гр. дело № 424/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2