О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
София, 02.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2493 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 13973 от 30.ІХ.2016 г. на [община], област В., подадена чрез нейния кмет против решение № 1394 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 16.VІ.2017 г., постановено по т. д. № 6091/2016 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 101/13.Х.2016 г. на Врачанския ОС, ГК, по т. д. № 97/2015 г.: за осъждането на общината настоящ касатор – на основание чл. 266, ал. 1-във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и съответно по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – да заплати на софийското акционерно д-во със специална инвестиционна цел „Фонд за енергетика и енергийни икономии /ФЕЕИ/” сумата 65 792.02 лв., включваща 22 бр. неплатени месечни вноски за периода 10.ХІ.2012 г. – 10.VІІІ.2014 г.; сумата 5 263.26 лв. – неустойка за забавени плащания, представляваща цедирани вземания по Договор от 12 юни 2007 г. за изпълнение на енергоефективни дейности с гарантиран резултат и съпътстващи ремонтно-възстановителни работи, вкл. ведно със законната лихва върху тази неустойка, считано от 10.ХІ.2015 г. и до окончателното й изплащане, както и разноски по делото за двете инстанции в размер общо на 14 842.21 лв.
Оплакванията на общината настоящ касатор са както за нищожност- „поради неяснота относно задължителния реквизит по чл. 236, ал. 1, т. 1 ГПК”, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: предвид неговата необоснованост и постановяването му както „в противоречие” с материалния закон /чл. 20 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира прогласяването на този негов порок по смисъла на чл. 281, т. 1 ГПК, а, алтернативно – касирането му изцяло и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който обективно кумулативно съединените осъдителни искове на ищцовото софийско акционерно д-во със специална инвестиционна цел „ФЕЕИ” да се отхвърлят в предявените по делото техни размери, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на общината, като ответник по тези искови претенции, да се присъдят всички направени съдебно-деловодни разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на жалбата, подателят й [община], област В., обосновава приложно поле на касационния контрол изключително с твърдението си за порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 1 ГПК, но едновременно с това и с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, формулирайки следните 4 процесуалноправни въпроса, които били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „Задължително ли е в съдебното решение да се посочва дата на постановяването му?”;
2./ „Допустимо ле е в едно също съдебно решение да се посочват две и повече дати на постановяването му, а ако отговорът на този въпрос е отрицателен, то представлява ли порок на съдебното решение посочването на две или повече дати на постановяването му и какви са правните последици на този порок?”;
3./ „При посочени в съдебното решение две или повече дати на постановяването му, коя от тях трябва да се приеме за достоверна и на какво основание?”;
4./ „Нищожно ли е съдебно решение, в което са посочени две дати на постановяването му?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация софийско акционерно д-во със специална инвестиционна цел „Фонд за енергетика и енергийни икономии /ФЕЕИ/” писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за нищожност, както и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на авансово изплатения хонорар за един негов адвокат от САК от 9 600 лв., съгласно приложения към отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК договор „за предоставяне на правни услуги” от 13.ІХ.2017 г. Инвокирани са доводи, както досежно това, че в случая не съществува съмнение относно действителната /”достоверна”/ дата на постановяване на атакуваното въззивно решение, а именно 16 юни 2017 г., така и че по повод оплакванията на общината касатор за неправилност на този съдебен акт „не са формулирани съществени процесуалноправни въпроси, които да са обсъдени от САС”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на [община], област В., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
По твърдението на общината касатор за порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 1 ГПК:
Съгласно т. 1 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за недопустимостта, респ. – за нищожността на обжалваното решение. Само ако съществува вероятност последното да е нищожен /респ. процесуално недопустим/ съдебен акт, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за допустимостта му ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба.
В процесния случай такава вероятност не се констатира, доколкото – по реда на чл. 50, ал. 3 ГПК – касаторът [община] надлежно е получил съобщение за връчване на препис от атакуваното въззивно решение /”Р. № 1394/16.06.2017 г.”/, който документ е описан със задължителните свои реквизити като: Приложение № 11 към чл. 2, т. 11 от Наредба № 7 от 22.ІІ.2008 г. на министъра на правосъдието за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс. Видно е, че на ред 4 от титулната си страница такова съобщение съдържа посочването на съответното решение с неговите номер и дата на постановяване. Предвид съдопроизводственото правило на чл. 235, ал. 5, изр. 2-ро ГПК, че всяко решение се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен, повдигнатият от общината касатор /всъщност един единствен процесуалноправен въпрос/, а именно коя дата следва да се приеме за достоверна и на какво основание при посочени в съдебното решение две (или повече) дати на постановяването му”, практически се разрешава на плоскостта на чл. 63, ал. 3 ГПК и затова по никакъв начин той не може да рефлектира върху валидността на съдебния акт по съществото на спора, щом като не го прави абсолютно неразбираем в същинската /а не в титулната/ негова част.
Отделно от горното, отнасящо се до установен конкретен технически пропуск в несъществената титулна част на атакуваното въззивно решение, следва да бъде съобразено главното задължение на касатора по т. 1 от постановките на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г.: за излагане на ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в атакуваното решение на САС и, по-специално, положението, че Върховният касационен съд не може и не е задължен да извежда релевантния за изхода на делото въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантен за изхода на делото въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, каквото в процесния случай се констатира досежно оплакванията на [община] за неправилност на решението на САС, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат наведените допълнителни предпоставки за това. Докато формулираните 4 процесуалноправни въпроса, изцяло отнасящи се до валидността на атакуваното от [община] въззивно решение, съвсем не представляват произнасяне на САС по тях.
В заключение, констатираното в останалата част от касационната жалба и изложението към нея по чл. 284, ал. 3 ГПК погрешно отъждествяване от общината касатор на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация „ФЕЕИ” А.-София искане за това, общината настоящ касатор ще следва да бъде осъдена – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на търговеца разноски в размер на сумата от 9 600 лв. (девет хиляди и шестстотин лева), представляваща авансово изплатен хонорар за един негов адвокат от САК – съгласно приложен към отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК договор „за предоставяне на правни услуги” от 13.ІХ.2017 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1644 на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 28.VІІ.2016 г., постановено по т. д. № 2488/2016 г.
О С Ъ Ж Д А касатора [община], област В., [улица], Булстат[ЕИК] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация акционерно дружество със специална инвестиционна цел „Фонд за енергетика и енергийни икономии” /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [улица], СУМА в размер на 9 600 лв. (девет хиляди и шестстотин лева), представляваща авансово изплатен хонорар за един негов адвокат от САК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2