О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
С., 27.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………..….……..……. и с участието на прокурора ……………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 586 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 17623 от 31.V.2012 г. на варненското [фирма], подадена чрез процесуалния представител на търговеца по пълномощие против въззивното решение № 800 на Варненския ОС, ГК, с-в ІV-А, от 25.ІV.2012 г., постановено по гр. дело № 689/2012 г., с което са били потвърдени както първоинстанционното решение № 5097/15.ХІІ.2011 г., така и Определение № 1197/23.І.2012 г. /относно отказ да бъде изменено решението в частта му за разноските/ – и двете по гр. дело № 8007 по описа за 2011 г. на РС-Варна, ГК, ХХІ-ви с-в. С последното решение, по отрицателен установителен иск на Е. Д. Д. от [населено място] срещу д-вото с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, е било признато за установено по отношение на настоящия касатор, че тя не му дължи сума в размер на 15 712.80 лв., претендирана като „начислено корекционно парично задължение за периода 21.ІІІ.2010 г. – 2.ІХ.2010 г.”, като в резултат д-вото е било осъдено да заплати на Д. разноски за двете инстанции в общ размер от 2 311.89 в.
Оплакванията на търговеца касатор са за постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския ОС съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това [фирма] претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция за отхвърляне иска на Д.: предвид наличието на всички основания по чл. 38, ал. 3, т. 1 във вр. чл. 37, т.т. 3 и 7 от ОУ на ДПЕЕЕМ за ангажиране на отговорността й като абонат за заплащане на процесната сума, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на касатора бъдат присъдени и направените от него разноски за трите инстанции.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-гр. В. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно решение Варненският ОС се е произнесъл в съгласие със съществуващата съдебна практика по материалноправния въпрос за невъзможността доставчик на електрическа енергия едностранно да извършва последваща промяна на сметките на своите абонати при установен нерегламентиран достъп до вътрешността на съответния електромер, като средство за търговско измерване /СТИ/. От значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, било преодоляването на тази неправилна практика, основана на неточно тълкуване на разпоредбите на чл. 98а и чл. 98б от закона за енергетиката и издадените въз основа на тях и одобрени от ДКЕВР Общи условия.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация Е. Д. Д. от [населено място] писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-В. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на платения адвокатски хонорар от 720 лв., съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № Б-212367/5.VІІ.2012 г..
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, касационната жалба на [фирма]-гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В процесния случай търговецът касатор не оспорва обстоятелството, че атакуваното от него въззивно решение е било постановено не в противоречие, а в пълно съответствие с трайната задължителна практика на ВКС, констатираща за периода на исковата претенция на Д., че както в правилата за търговия с ел. енергия и тези за измерване на количеството ел. енергия, а също в закона за енергетиката или в издадената въз основа на чл. 116, ал. 7 от същия Наредба № 6/9.ІV.2004 г., не е предвидена възможността, съдържаща се в текста на чл. 49 от отменената наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000 г., която е допускала извършването на едностранни корекции на количествата подадена ел. енергия и на сметките за минал период посредством нарочна методика за това. Констатацията за липса на нормативна уредба, каквато е съществувала в миналото, не се отнася до неточно тълкуване, поради което основанието за допустимост на касационния контрол по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК не е налице, щом като атакуваното въззивно решение на Варненския ОС не противоречи на задължителната практика на ВКС, изразена в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на състави от неговата търговска колегия.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 800 на Варненския окръжен съд, ГК, от 25.ІV.2012 г., постановено по гр. дело № 689/2012 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], район „В. В.”, Б.П.-В., сграда № , /Е.[ЕИК]/, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 1 ГПК, да заплати на Е. Д. Д., Е. [ЕГН], от [населено място] със съдебен адрес: [населено място], [улица] чрез адв. С. Г. С. разноски за настоящето пр-во по чл. 288 ГПК в размер на СУМАТА от 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/, съгласно договор за правна защита и съдействие № Б- 212367/5.VІІ.2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2