О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
С., 28.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и седми май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1070 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4676/19.ІХ.2012 г. на Община [населено място], област Ш., подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие от АК-Ш., против онази част от решение № 198 на Варненския апелативен съд, ТК, от 6.VІІ.2012 г., постановено по т. д. № 170/2012 г., с която, на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 82 ЗЗД, общината настоящ касатор е била осъдена да заплати на шуменското [фирма] сума в размер на 148 900 лв. /сто четиридесет и осем хиляди и деветстотин лева/, представляваща част от обезщетение за вреди, „равняващи се на разходите за създаване и отглеждане на 139 дка лавандулови насаждения”, както и сума в размер на 52 600 лв. /петдесет и две хиляди и шестстотин лева/, представляваща част от обезщетение за вреди, „равняващи се на разходите за създаване и отглеждане на 100 дка арония”, двете като резултат от неизпълнение на сключен между страните по спора договор за аренда на земеделски земи от 9.І.2001 г. и ведно със законната лихва върху сумите, считано от завеждане на делото /17 май 2011г./ и до окончателното им изплащане.
Оплакванията на общината касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част в нарушение на материалния закон. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който обективно съединените искови претенции на ответното по касация търговско д-во да се отхвърлят изцяло, като в резултат от това и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на общината бъдат присъдени всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът община [населено място], област Ш. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част от решението си Варненският апелативен съд се е произнесъл по следните два, имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото правни въпроса: 1/ Надлежно ли е било прекратено арендното правоотношение с търговеца ищец и имало ли е валидно договорно или законово основание за отстраняването му от ползваните по договор за аренда земеделски площи при наличие на влязло в сила съдебно решение за развалянето на същия договор; 2/ Дължи ли се обезщетение на арендатора при последвалата отмяна на това влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, както „и могат ли да бъдат черпени доводи от такъв съдебен акт”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. Ш. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Р. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на сумата от 3 500 лв. /три хиляди и петстотин лева/, изрично посочени в списък по чл. 80 ГПК и приложен към него договор за правна защита и съдействие № В 000003/27.ХІ.2012 г. Инвокиран е довод, че формулираните от общината касатор в изложението към жалбата й въпроси „имат значение за правилността на съдебното решение, но не са от категорията въпроси, които биха обусловили допускане на касационно обжалване” на същото.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на община [населено място], област Ш. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Именно необходимостта от точно прилагане на закона изисква в процесния случай да се посочи, че съгласно ал. 3 на чл. 28 от закона за арендата в земеделието (нова-ДВ, бр. 13 от 2007 г.), арендодателят по договор за аренда на общински земи, сключен за срок по-дълъг от 10 години, е могъл – след датата 12.ІІ.2007 г. – да го развали с писмено предупреждение по реда на чл. 87 ЗЗД. Вместо това общината настоящ касатор е прибегнала до разваляне на договора от 9.І.2001 г. по съдебен ред. Следователно, налице е била към датата за завеждане на гр. дело № 652 по описа на Шуменския РС за 2008 г. ясна законова уредба, изключваща съдебния ред за разваляне на договор за аренда с предмет ползване на общински земи, сключен за срок над 10 години.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и във връзка с изрично направеното от ответното по касация търговско д-во искане за това, на последното ще следва да бъдат присъдени направените разноски, възлизащи на сумата 3 500 лв. /три хиляди и петстотин лева/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 198 на Варненския апелативен съд, ТК, от 6.VІІ.2012 г., постановено по т. д. № 170/2012 г. В НЕГОВАТА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ.
О С Ъ Ж Д А община [населено място], област Ш. /Е.[ЕИК]/, [улица], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 1 ГПК, да заплати на [фирма] /Е.[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 3 500 лв. /три хиляди и петстотин лева/, представляваща направени от търговеца разноски за настоящето касационно производство по заплащане възнаграждение на един негов адвокат от АК-Р..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2