6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 810
София, 28.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………….……………. и с участието на прокурора………………….…………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 36 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 10744 от 8.Х.2013 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК, против решение № 1685 на Софийския апелативен съд, ТК, 5 с-в, от 18.VІІ.2013 г., постановено по т. д. № 174/2013 г., с което, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, това д-во е било осъдено да заплати на ищцовото [фирма]-София следните три суми: 1/ В размер на 28 691 лв., като неизплатен остатък от дължимото по ф/ра № 98/4.ІІІ.2009 г. възнаграждение на изпълнител на СМР – съгласно Акт Обр. 19 и във вр. със сключен договор от 18.VІІ.2008 г.; 2/ В размер на 7 751 лв., като уговорена по т. Х.1 от същия договор неустойка за забава в плащането по горепосочената данъчна фактура; 3/ В размер на 7 074.19 лв., представляваща гаранция, удържана от възложителя настоящ касатор за добро изпълнение.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост, липса на мотиви и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който и трите обективно кумулативно съединени искови претенции на [фирма]-София да бъдат отхвърлени в пълния предявен по делото техен размер, ведно с присъждане на направените по делото разноски за трите инстанции – „вкл. и за адвокатско възнаграждение”, или, алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд „със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона”. Инвокирани са доводи, че погрешно с атакуваното въззивно решение се придавала доказателствена сила на процесния протокол от 4.ІІІ.2009 г., като установяващ извършването на описаните в него дейности, както и че неправилни били фактическите и правни изводи на САС досежно действителната воля на страните по спора „касателно срока за изпълнение на договорените СМР”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК софийското [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поддържайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по три правни въпроса, които „порочно” били решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а именно:
1. За доказателствената тежест на частен документ и възможността да се противопостави възражение за недостатъци по чл. 265 ЗЗД, както и длъжен ли е бил в тази връзка САС да укаже на страните събиране на доказателства? (Р. № 94 от 2.ІІІ.2012 г. на 2-ро т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК по т. д. № 133/2010 г.);
2. За необходимостта изпълнените СМР да отговарят на уговореното между страните, за да бъде извършено тяхното заплащане, и в тази връзка длъжен ли е бил САС да укаже на страните събиране на доказателства? (Р. № 48 от 31.ІІІ.2011 г. на 2-ро т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК по т. д. № 822/2010 г.);
3. За тълкуване на договорни клаузи без изследване на действителната воля на страните съобразно чл. 20 ЗЗД и в тази връзка длъжен ли е бил САС да укаже на страните събиране на доказателства при спор по договорни клаузи? (четири, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от ІІ-ро и ІV-то г.о. на ВКС).
Същите три правни въпроса се явявали от „изключително” значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на платения по делото адвокатски хонорар от 1 200 лв., съгласно приложените списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реалното извършване на разхода (договор за правна помощ по чл. 70, ал. 2 ЗА от 9.І.2014 г., данъчна фактура № 3773/20.І.2014 г. и извлечение от с/ка на софийското адв. д-во „Добрев и Люцканов” към същата дата). Инвокирани са доводи, че и трите въпроса са били формулирани неточно и неясно, без да се конкретизира естеството им от гледище на материалния или на процесуалния закон, както и че нито един от тях не е бил от значение за изхода по конкретното дело.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на [фирма]-София, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., „материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства”. В случая обаче, нито един от трите релевирани в изложението към жалбата въпроси не отговаря на това базисно изискване за допустимост на касационния контрол. Не е възможно в предмета на един правен спор да се включва задължение на решаващия съд „да указва на страните събиране на доказателства”. Ето защо при констатацията, че нито един от въпросите на касатора в изложението към жалбата му по чл. 284, ал. 3 ГПК няма естеството на такъв, който да е бил от значение за изхода по конкретното дело, достъпът на атакуваното въззивно решение до касационен контрол ще следва да бъде отказан.
В заключение, недопустимо е извършеното от търговеца касатор отъждествяване на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с основания за допустимост на касационния контрол.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и изрично направеното от ответното по касация търговско д-во искане за това /по чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК/, търговецът касатор ще следва да бъде осъден да му заплати разноски в размер на платения адвокатски хонорар от 1 200 лева.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1685 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 18.VІІ.2013 г., постановено по т. дело № 174/2013 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица],, СУМА в размер на 1 200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща платено възнаграждение за един негов адвокат от софийското адвокатско д-во „Добрев и Люцканов”, съгласно приложени по делото договор за правна помощ – по чл. 70, ал. 2 ЗА от 9.І.2014 г., данъчна фактура № 3773 от 20.І.2014 г., извлечение от сметка на софийското адв. д-во „Добрев и Люцканов” от същата дата и Списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 36 по описа за 2014 г.