4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
София, 25.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………….……….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 39 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 10360 от 30.ІХ.2013 г. на петричкото [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Б. против решение № 1710 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 2 август 2013 г., постановено по т. д. № 135/2012 г., с което – като неоснователен – е бил отхвърлен иск на този търговец с правно основание по чл. 29, ал. 1 ЗТР-във вр. чл. 537, ал. 2 и чл. 604 ГПК, предявен срещу ответното [фирма]-Б., чиито предмет е било признаването за установено, че вписаното на 8.ІХ.2010 г. по партидата на последното увеличаване на неговия капитал от 923 627 лв. на 1 770 822 лв., при внесен такъв в размер на 1 135 661 лв., било несъществуващо, евентуално – нищожно обстоятелство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК петричкият търговец е бил осъден да заплати на благоевградското акционерно д-во направените разноски за въззивната инстанция в размер на 1 525 лева.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон – чл. 166, ал. 1 ТЗ, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му, като неправилно, и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявеният срещу [фирма] установителен иск по чл. 29, ал. 1 ЗТР да бъде уважен, ведно с присъждане на всички направени от петричкото д-во по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл „в противоречие с практиката на съдилищата” (Решение № 1/22.ІІ.2007 г. на І-во т.о. на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по т. д. № 471/2006 г.) по материалноправния въпрос: „Необходимо ли е при увеличение на капитала на акционерно дружество вноските да се правят по набирателната /а не по разплащателна/ сметка на д-вото, каквото е императивното изискване на чл. 166, ал. 1 ТЗ?” Докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – предвид „липсата на задължителна съдебна практика по този казус” – било произнасянето по материалноправния въпрос: „Дали към момента на вписване на обстоятелството за увеличение на капитала на акционерно д-во от Агенцията по вписванията, е необходимо в наличност по сметката на същото да са 25% /двадесет и пет на сто/ от стойността на записаните акции?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-Б. писмено е възразило чрез своя изпълнителен директор както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокирани са доводи, че касационната жалба „не отговаря на критериите по чл. 280 ГПК”, както и че според чл. 6, ал. 3 от Наредба № 3/2009 г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, набирателната сметка е с предназначение по нея да се съхраняват пари, предоставени за учредяване на юридическо лице.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на [фирма]-гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска на настоящия касатор с правно основание по чл. 29, ал. 1 ЗТР, предявен срещу ответното [фирма]-Б., САС е приел, че за допълнително набиране на капитал, когато новите акции се поемат от досегашните акционери, намират правилата за симултантно учредяване на акционерно дружество, като реално се заплащат поне 25% /двадесет и пет на сто/ от номиналната стойност на новите акции, което в настоящия случай е било сторено по съответната разплащателна сметка на търговеца ответник. Докато изискването за реално внасяне на горепосочената стойност по набирателна с/ка било само за хипотезата на новоучредено акционерно д-во. Нещо повече: на стр. 58 от мотивите към атакуваното въззивно решение като „основен спорен въпрос между страните по делото” изрично е бил идентифициран този дали внасянето на дължимите за увеличение на капитала вноски по разплащателна, вместо по набирателна сметка на акционерното д-во, отговаря на изискванията на закона при такава подлежаща на вписване в ТР промяна. От една страна, с цитираното и приложено от д-вото касатор постановено по реда на отменения процесуален закон и на отменената Наредба № 3/2002 г. за безналичните плащания и националната платежна система, решение № 1/22.ІІ.2007 г. на състав от І-во т.о. на ВКС по т. д. № 471/2006 г., се приема, че „Внасянето на вноските за увеличаване на капитала по набирателна сметка гарантира разходването им от дружеството именно за увеличение на капитала, който пък служи за обезпечаване правата на кредиторите”. Налице обаче е и последваща това решение на състав от ТК на ВКС съдебна практика в противоположен смисъл, обективирана в множество влезли в сила решения на първоинстанционни съдилища, а именно: Решение № 104/9.І.2008 г. на ОС-Пловдив по т. д. № 191/2008 г.; Решение от 3.VІІ.2009 г. на ОС-Хасково, постановено по т. д. № 107/09 г.; Р.от 5.ІІІ.2009 г. на ОС-Стара Загора по т.д. № 12/2009 г.,; Р. от 28.VІІІ.2009 г. на ОС-Хасково по т. д. № 148/09 г. и пр. С тези решения еднопосочно се приема, че логиката на закона се основа на обстоятелството, че към момента на набирането на капитала на д-вото правният субект все още не съществува, „той няма каса, касиер, счетоводител, счетоводни записвания” и внасянето му по банкова с/ка е единственият сигурен начин за доказване извършването на вноските. Не са налице обаче условия за разширително тълкуване на чл. 166, ал. 1 ТЗ в случаите на довнасяне на записания капитал на д-вото, тъй като Търговският закон не съдържа изискване довнасянето на капитала на АД „да бъде извършвано единствено и само по набирателна сметка на дружеството”.
След като релевираният от търговеца касатор правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по което е постановено атакуваното въззивно решение, се оказва разрешаван противоречиво от различните по степен съдилища в страната, налице е нв случая предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1710 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 2.VІІІ.2013 г., постановено по т. д. № 135/2012 г.
У К А З В А на касатора [фирма]-гр. П., чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Б. адв. М. Б. /с кантора в същия град, на [улица]/, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ (банково бордеро) за внесена по с/ка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тази д.т., дължима на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от търговската колегия на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 39 по описа за 2014 г.