Определение №472 от 17.6.2014 по ч.пр. дело №1506/1506 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 472
С., 17.06.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………….……………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 1506 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 3556 от 9.ІV.2014 г. на М. В. Я. от [населено място], подадена против определение № 94 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 25.ІІІ.2014 г., постановено по т. д. № 769/2014 г., с което – като процесуално недопустима – е била оставена без разглеждане неговата касационна жалба с вх. № 2615/3.ІХ.2013 г. срещу въззивното решение № 2675/5.VІІ.2013 г. на Благоевградския ОС по гр. д. № 316/2013 г.
Единственото оплакване на частния жалбоподател Я. е за постановяване на атакуваното прекратително определение при допуснати от предходния състав на ВКС съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК/, тъй като делото, заведено по неговия установителен иск с цена от 8 000 лв., имало характера на гражданско, а не на търговско: доколкото предметът му бил договор за заем, обезпечен със запис на заповед. Порадеи това се претендира отменяване на атакувания съдебен акт и връщане на делото на предходния състав на ВКС за произнасяне в по касационната жалба в образуваното по нея пр-во по чл. 288 ГПК.
Ответникът по частната жалба Г. И. Я. от [населено място] не е ангажирал свое становище по основателността й.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното пр-во по чл. 288 ГПК, настоящата частна жалба на М. В. Я. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Предмет на положителния установителен иск на М. Я., предявен срещу Г. Я. е съществуването на негово вземане, за което той вече е бил снабден със заповед за незабавно изпълнение въз основа на документа, посочен в разпоредбата на чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК – запис на заповед, а не самото каузално правоотношение /договора за паричен заем/, което тази абстрактна сделка всъщност е следвало да обезпечи. Касае се за специален иск, имащ отношение към заповедното пр-во по чл. 417 ГПК. От друга страна, съгласно чл. 286, ал. 2 ТЗ търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 ТЗ – „независимо от качеството на лицата, които ги извършват”, като в разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 8, предл. 2-ро ТЗ записът на заповед е посочен изрично като такава абсолютна търговска сделка. Ето защо независимо, че М. Я. и Г. Я. са физически лица, определящо за преценката че делото е търговско, а не гражданско, е обстоятелството, че последният е издател, а настоящият частен жалбоподател – поемател по същия запис на заповед от 4.ХІ.2007 г. за сума в размер на 8 000 лв. (осем хиляди лева), с падеж на датата 5.ІІ.2008 г. Този извод за характера на прекратеното във ВКС дело, образувано по касационната жалба на М. Я. срещу горепосоченото въззивно решение на Благоевградския ОС се налага и от текста на чл. 365, т. 1 ГПК, според който търговско е всяко дело, заведено по иск с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, вкл. сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, респ. последиците от това прекратяване. В заключение, следвало е още Благоевградския – в изпълнение на правомощието си по чл. 285 ГПК, да разпореди връщане на касационната жалба на М. Я. с вх. № 2615/3.ІХ.2013 г., вместо погрешно да посочва във финалната част от диспозитива на своето решение № 2675/5.VІІ.2013 г. по гр. д. № 316/2013 г., че то подлежало на инстанционен контрол пред ВКС.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 94 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 25.ІІІ.2014 г., постановено по т. дело № 769/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Scroll to Top